1 ( По слав. 52.) За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие; няма кой да прави добро.

The fool has said in his heart, “There is no God.” They are sinful and have done bad things. There is no one who does good.

2 Б ог надникна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

God has looked down from heaven at the children of men to see if there is anyone who understands and looks for God.

3 В секи един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

They have all turned back. They have all turned to sin. There is no one who does good, not even one.

4 Б ез разум ли са онези, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Бога?

Have those who do wrong no understanding? They eat up My people like they eat bread. They have not called upon God.

5 Н ападна ги голям страх там, където нямаше страх; защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе; посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

There they were, in much fear, where there was nothing to be afraid of. For God has spread out the bones of those who come against you. You put them to shame, because God has turned away from them.

6 Д ано дойде от Сион избавление за Израел! Когато Бог върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.

O, that the saving of Israel would come out of Zion! Jacob will be full of joy and Israel will be glad when God returns His people to their land.