1 З атова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

Christian brothers, you have been chosen and set apart by God. So let us think about Jesus. He is the One God sent and He is the Religious Leader of our Christian faith.

2 К ойто беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

Jesus was faithful in God’s house just as Moses was faithful in all of God’s house.

3 П онеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

The man who builds a house gets more honor than the house. That is why Jesus gets more honor than Moses.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

Every house is built by someone. And God is the One Who has built everything.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

Moses was a faithful servant owned by God in God’s house. He spoke of the things that would be told about later on.

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

But Christ was faithful as a Son Who is Head of God’s house. We are of God’s house if we keep our trust in the Lord until the end. This is our hope.

7 З атова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

The Holy Spirit says, “If you hear His voice today,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

do not let your hearts become hard as your early fathers did when they turned against Me. It was at that time in the desert when they put Me to the test.

9 к ъдето бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

Your early fathers tempted Me and tried Me. They saw the work I did for forty years.

10 З атова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

For this reason, I was angry with the people of this day. And I said to them, ‘They always think wrong thoughts. They have never understood what I have tried to do for them.’

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

I was angry with them and said to Myself, ‘They will never go into My rest.’”

12 В нимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

Christian brothers, be careful that not one of you has a heart so bad that it will not believe and will turn away from the living God.

13 н о се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Help each other. Speak day after day to each other while it is still today so your heart will not become hard by being fooled by sin.

14 З ащото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

For we belong to Christ if we keep on trusting Him to the end just as we trusted Him at first.

15 д окато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

The Holy Writings say, “If you hear His voice today, do not let your hearts become hard as your early fathers did when they turned against Me.”

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

Who heard God’s voice and turned against Him? Did not all those who were led out of the country of Egypt by Moses?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

Who made God angry for forty years? Was it not those people who had sinned in the desert? Was it not those who died and were buried there?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

Who did He say could never go into His rest? Was it not those who did not obey Him?

19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

So we can see that they were not able to go into His rest because they did not put their trust in Him.