1 С авската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господнето име, дойде да го изпита с трудни за нея въпроси.

When the queen of Sheba heard about the wisdom Solomon had from the Lord, she came to test him with hard questions.

2 Д ойде в Йерусалим с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати и с твърде много злато и скъпоценни камъни. Като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

She came to Jerusalem and many people came with her. She brought camels carrying spices and much gold and stones of much worth. When she came to Solomon, she told him all that was on her mind.

3 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси. Нямаше нищо скрито за царя, което да не можа да ѝ обясни.

And Solomon answered all her questions. There was nothing hidden from the king which he could not make plain to her.

4 А Савската царица, като видя цялата мъдрост на Соломон и къщата, която беше построил,

The queen of Sheba saw all the wisdom of Solomon, the house he had built,

5 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и възвишението, по което се отиваше в Господния дом, не остана съмнение в нея.

the food on his table, and his many servants seated to eat. She saw those who brought the food and how they were dressed, and those who carried his cups. She saw the steps by which he went up to the house of the Lord. And there was no more spirit in her.

6 Т огава тя каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

She said to the king, “The news was true that I heard in my own land about your words and your wisdom.

7 А з не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си. Но дори и половината не ми е била казана! Мъдростта и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

But I did not believe the news until I came. Now my eyes have seen it. And half of it was not told to me. You have more wisdom and riches than I heard you had.

8 Б лажени да бъдат мъжете ти, блажени тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

How happy are your men! How happy are these your servants who stand in front of you always and hear your wisdom!

9 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който прояви благоволение към тебе да те постави на Израелевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израел завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Thanks be to the Lord your God Who was pleased with you and set you on the throne of Israel. Because the Lord loved Israel forever, He has made you king, to do what is fair and right and good.”

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, много аромати и скъпоценни камъни. Нямаше по-голямо изобилие от аромати, каквито бяха онези, които Савската царица даде на Соломон.

Then she gave the king gold weighing as much as 120 small men. She gave him a very large amount of spices and stones of much worth. Never again did so much spices come in as that which the queen of Sheba gave to King Solomon.

11 О ще и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха оттам и голямо изобилие от алмугови дървета и скъпоценни камъни.

The ships of Hiram brought from Ophir gold and very many almug trees and stones of much worth.

12 А от алмуговите дървета царят направи прегради в Господния дом и в царската къща, също и арфи и псалтири за певците. Такива алмугови дървета не са били докарвани, нито са били виждани до днес.

The king used the almug trees to make pillars for the house of the Lord and for the king’s house. And he used them to make different kinds of harps for the singers. No such almug trees have come in again or have been seen to this day.

13 А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше. Даде ѝ всичко, каквото поиска, освен това, което цар Соломон ѝ даде доброволно. Така тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството на Соломон

King Solomon gave to the queen of Sheba all she wanted, whatever she asked, as well as his gifts to her from the king’s riches. Then she and her servants returned to her own land. Solomon’s Riches

14 А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

The gold which came in to Solomon in one year weighed as much as 666 small men,

15 о свен това, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната.

besides all the gold that came from the traders and all the kings of the Arabs and the leaders of the country.

16 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато - шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

King Solomon made 200 large body coverings for battle of beaten gold. For each covering he used 600 pieces of gold.

17 и триста по-малки щита от ковано злато - три фунта злато бяха похарчени за всеки по-малък щит. И царят ги постави в къщата от ливанско дърво.

And he made 300 coverings of beaten gold, using 150 pieces of gold on each covering. The king put them in the house among the trees of Lebanon.

18 Ц арят направи един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

Then the king made a large throne of ivory and covered it with fine gold.

19 П рестолът имаше шест стъпала, върхът на престола беше кръгъл отзад и имаше облегалки от двете страни на седалището. Два лъва стояха край облегалките.

The throne had six steps, and a round top at its back. There were arms on each side of the seat, and two lions standing beside the arms.

20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва. Подобно нещо не е било направено в никое царство.

Twelve lions stood on the six steps, one on each end. Nothing like it was made for any other king.

21 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато. Нито един не беше от сребро. Среброто се смяташе за нищо в Соломоновото време.

All of King Solomon’s cups were made of gold. And all the cups of the house among the trees of Lebanon were made of pure gold. None of them were made of silver. Silver was not thought of as being of much worth in the days of Solomon.

22 Ц арят имаше по море кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години тарсийските кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king had a group of ships of Tarshish at sea with the ships of Hiram. Every three years the ships of Tarshish came bringing gold, silver, ivory, apes and peacocks.

23 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

So King Solomon became greater than all the kings of the earth in riches and in wisdom.

24 Ц елият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

They came from all over the earth to see Solomon, to hear his wisdom which God had put in his heart.

25 И всяка година всеки от тях донасяше подаръка си: сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

Every one of them brought his gift. They brought objects of silver and gold, clothing, objects for fighting in battle, spices, horses and donkeys, so much year by year.

26 С оломон събра също така колесници и конници. Той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при себе си в Йерусалим.

Solomon gathered war-wagons and horsemen. He had 1, 400 war-wagons and 12, 000 horsemen. He kept them in the war-wagon cities and with the king in Jerusalem.

27 И царят направи среброто да изобилства в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

The king made silver as easy to find as stones in Jerusalem. He made cedar trees as easy to find as the sycamore trees of the valley.

28 К онете, които имаше Соломон, бяха докарани от Египет. Царските търговци ги купуваха на стада с определена цена.

Solomon had horses brought from Egypt and Kue. The king’s traders bought them from Kue, each for a price.

29 А всяка колесница, идваща от Египет и докарана в Йерусалим, струваше шестстотин сребърни сикъла и всеки кон - сто и петдесет. За всички хетейски царе и за сирийските царе те се доставяха чрез тези търговци.

A war-wagon could be brought from Egypt for 600 pieces of silver, and a horse for 150 pieces of silver. They got them in the same way for all the kings of the Hittites and the kings of Syria.