1 Т огава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?

The head religious leader asked Stephen, “Are these things true?”

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

Stephen said, “My brothers and fathers, listen to me. The great God showed Himself to our early father Abraham while he lived in the country of Mesopotamia. This was before he moved to the country of Haran.

3 " Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа."

God said to him, ‘Leave your family and this land where you were born. Go to a land that I will show you.’

4 Т огава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

He went from the land of the Chaldeans and lived in Haran. After his father died, he came to this country where you now live.

5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.

God did not give him any land to own, not even enough to put his feet on. But He promised that the land would be his and his children’s after him. At that time he had no children.

6 И Бог му говорѝ, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

This is what God said, ‘Your children’s children will be living in a strange land. They will live there 400 years. They will be made to work without pay and will suffer many hard things.

7 Н о Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

I will say to that nation that it is guilty for holding them and making them work without pay. After that they will go free. They will leave that country and worship Me in this place.’

8 И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков - дванадесетте патриарси.

“He made a promise with Abraham. It was kept by a religious act of becoming a Jew. Abraham had a son, Isaac. On the eighth day Abraham took Isaac and had this religious act done to him. Isaac was the father of Jacob. Jacob was the father of our twelve early fathers.

9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него

“The sons of Jacob sold Joseph to people from the country of Egypt because they were jealous of him. But God was with Joseph.

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар - Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

He helped him in all his troubles. He gave him wisdom and favor with Pharaoh, the king of Egypt. This king made Joseph leader over Egypt and over all the king’s house.

11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

“The time came when there was no food to eat in all the land of Egypt and Canaan. The people suffered much. Our early fathers were not able to get food.

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;

Then Jacob heard there was food in Egypt. He sent our early fathers there the first time.

13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.

“The second time they went to the country of Egypt, Joseph made himself known to his brothers. The family of Joseph became known to Pharaoh.

14 Й осиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

Joseph asked his father Jacob and all his family to come. There were seventy-five people in the family.

15 И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

Jacob moved down to Egypt and died there. Our early fathers died there also.

16 и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.

They were brought back to the city of Shechem where they were buried. Abraham paid money for the grave from the sons of Hamor in Shechem. Stephen Speaks about the God of Moses

17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,

“The promise God had given Abraham was about to happen. At this time many more of our people were in the country of Egypt.

18 д окато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

Then another man became king in Egypt. He was a king who did not know Joseph.

19 Т ой постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.

He was hard on our people and nation. He worked against our early fathers. He made them put their babies outside so they would die.

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

“At that time Moses was born. He was beautiful in God’s sight. He was fed in his father’s house for three months.

21 И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

Then he was put outside. Pharaoh’s daughter took him and cared for him as her own son.

22 И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.

Moses was taught in all the wisdom of the Egyptians. He became a powerful man in words and in the things he did.

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израелтяните.

When he was forty years old, he thought he should visit his brothers, the Jews.

24 И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,

He saw one of the Jews being hurt. Moses helped the Jew and killed the man from Egypt.

25 к ато мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

He thought his people would understand. He thought they knew God would let them go free by his help. But the people did not understand.

26 Н а следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?

“The next day Moses came to some Jews who were fighting. He tried to get them to stop. Moses said to the Jews, ‘Sirs, you are brothers. Why do you hurt each other?’

27 А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

One was beating his neighbor. He pushed Moses away and said, ‘Who made you a leader over us? Who said you could say who is guilty?

28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

Do you want to kill me as you killed the man from Egypt yesterday?’

29 П оради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.

When Moses heard that, he went as fast as he could to the country of Midian where he was a stranger. While he was there, he became the father of two sons.

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.

Forty years passed and Moses was near Mount Sinai where no people live. There he saw an angel in the fire of a burning bush.

31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

He was surprised and wondered when he saw it. He went up close to see it better. Then he heard the voice of the Lord speak to him.

32 " Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов." И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

‘I am the God of your fathers, the God of Abraham and of Isaac and of Jacob.’ Moses shook! He was so afraid he did not look at the bush.

33 И Господ му каза: "Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

“Then the Lord said to him, ‘Take your shoes off your feet! The place where you are standing is holy ground.

34 В идях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет."

I have seen My people suffer in the country of Egypt and I have heard their cries. I have come down to let them go free. So come now, I will send you back to Egypt.’

35 Т ози Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.

“The people had put Moses aside. They said, ‘Who made you a leader over us? Who said you are the one to say what is right or wrong?’ But God made this man a leader. Moses was the one who brought them out of the country of Egypt. This was done by the help of the angel who was in the burning bush.

36 Т ой ги изведе, като вършѝ чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.

This man led them. He did powerful works in Egypt and at the Red Sea. For forty years he led them in the desert.

37 Т ози е същият Моисей, който каза на израелтяните: "Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене."

“Moses said to the Jews, ‘God will give you one who speaks for Him like me from among your brothers.’

38 Т ова е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

This is the man who was with the Jewish nation in the desert. The angel talked to him on Mount Sinai. Moses told it to our early fathers. He also received the living Words of God to give to us.

39 к огото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,

“Our early fathers would not listen to him. They did not obey him. In their hearts they wanted to go back to the country of Egypt.

40 к ато казаха на Аарон: "Направѝ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана."

They said to Aaron, ‘Make us gods to go before us. We do not know what has happened to this Moses who led us out of Egypt.’

41 И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.

“In those days they made a calf of gold. They put gifts down in front of their god in worship. They were happy with what they had made with their hands.

42 З атова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израелев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

But God turned from them and let them worship the stars of heaven. This is written in the book of the early preachers, ‘Nation of Jews, was it to Me you gave gifts of sheep and cattle on the altar for forty years in the desert?

43 Н апротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон."

No, you set up the tent to worship the god of Molock and the star of your god Rompha. You made gods to worship them. I will carry you away to the other side of the country of Babylon.’ The Place of Worship and the House of God

44 С кинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;

“Our early fathers had the tent to worship in. They used it in the desert. God told Moses to make it like the plan which he had seen.

45 к оято нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

This was received by our early fathers. They brought it here when they won the wars with the people who were not Jews. It was when Joshua was our leader. God made those people leave as our early fathers took the land. The tent was here until the time of David.

46 к ойто придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

David pleased God and wanted to build a house for worship for the God of Jacob.

47 А Соломон Му построи дом.

But Solomon was the one who built the house of God for Him.

48 Н о Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

But the Most High does not live in buildings made by hands. The early preacher said,

49 " Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?

’Heaven is the place where I sit and the earth is the place where I rest My feet. What house will you build Me?’ says the Lord. ‘Or what is My place of rest?

50 Н е направи ли Моята ръка всичко това?"

Did not My hands make all these things?’ The Jews Are Hurt

51 Т върдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

“You have hard hearts and ears that will not listen to me! You are always working against the Holy Spirit. Your early fathers did. You do too.

52 К ого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

Which of the early preachers was not beaten and hurt by your early fathers? They killed those who told of the coming of the One Right with God. Now you have handed Him over and killed Him.

53 в ие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. Убиването на Стефан с камъни

You had the Law given to you by angels. Yet you have not kept it.” Stephen Is Killed

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.

The Jews and religious leaders listened to Stephen. Then they became angry and began to grind their teeth at him.

55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

He was filled with the Holy Spirit. As he looked up to heaven, he saw the shining-greatness of God and Jesus standing at the right side of God.

56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.

He said, “See! I see heaven open and the Son of Man standing at the right side of God!”

57 Н о те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.

They cried out with loud voices. They put their hands over their ears and they all pushed on him.

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.

Then they took him out of the city and threw stones at him. The men who were throwing the stones laid their coats down in front of a young man named Saul.

59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.

While they threw stones at Stephen, he prayed, “Lord Jesus, receive my spirit.”

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.

After that he fell on his knees and cried out with a loud voice, “Lord, do not hold this sin against them.” When he had said this, he died.