1 С ключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?

“I have made an agreement with my eyes not to look with desire at a young woman.

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство - от Всемогъщия свише?

What would be my share from God above? What would my gift be from the All-powerful on high?

3 Н е е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?

Does not trouble come to those who are not right and good? Do not hard times come to those who do wrong?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Does He not see my ways and number all my steps?

5 А ко съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама

“If I have walked in ways that are false, and my foot has been quick to follow false ways,

6 ( но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми),

let Him weigh me with a true weight. Let God know that I am honest.

7 а ко се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

If my step has turned from the way, and my heart has followed my eyes, or if my hands have held on to sin,

8 т о нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми.

then let me plant and another eat. Let what grows be pulled out by the roots.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,

“If my heart has been tempted by a woman, or I have waited at my neighbor’s door,

10 т о нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея;

may my wife grind grain for another. And let others bow down upon her.

11 з ащото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For that would be a very sinful thing to do. It would be a sin that would be punished by the judges.

12 п онеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове.

For that would be a fire that burns at the Place That Destroys. It would dig out all I have planted.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,

“If I did not listen to my men servants and women servants when they complained against me,

14 т о какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?

what will I do when God speaks to me? When He asks me why, what will I answer Him?

15 О нзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата?

Did not He Who made me inside my mother make him also? Did not the same One give us life from our mothers?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,

“If I have kept what the poor should have or have caused the eyes of the woman whose husband has died to be tired,

17 и ли съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него

if I have eaten my food alone without sharing it with the child who has no parents,

18 ( напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),

(but from the time I was young, he grew up with me as a father, and I have helped the woman without a husband since I was born,)

19 а ко съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка,

if I have seen anyone die because he had no clothing, or left any poor person without clothes,

20 и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

if he has not thanked me for the clothing on his body, and been made warm with the wool of my sheep,

21 а ко съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;

if I have not done these things, or if I have lifted up my hand against the child who has no parents, because I saw I had help in the gate,

22 т о да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;

let my shoulder fall out of place, and let my arm be broken off at the joint.

23 з ащото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For trouble sent by God fills me with fear. Because of His great power I could not do these things.

24 А ко съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;

“If I have put my faith in gold and said fine gold is my trust,

25 а ко съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие;

if I have had pride because of my many riches and have received much by my hand,

26 а ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си,

if I have looked at the sun shining or the bright moon going on its way,

27 с е е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;

and have in secret worshiped them in my heart, and have honored them by throwing them a kiss with my hand,

28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог.

these also would be sins to be judged. It would say I did not know the God above.

29 А ко съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло

“Have I been glad when a person who hated me was destroyed? Have I been filled with joy when trouble came to him?

30 ( даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие);

No, I have not allowed my mouth to sin by asking his life to be cursed.

31 а ко хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?

Have the men of my tent not said, ‘Who can find one who has not been filled with his meat’?

32 ( чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника);

The stranger has not stayed in the street, for I have opened my doors to the traveler.

33 а ко съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си,

Have I hidden my sins like Adam? Have I hidden my wrong-doing in my heart,

34 п онеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата

because I was afraid of all the people, and of families who hated me? Did I keep quiet and not go out of the door?

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И да имах акта, който противникът ми е написал!

If only I had one to hear me! See, here my name is written. Let the All-powerful answer me! May what is against me be written down!

36 Е то, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!

For sure I would carry it on my shoulder. I would tie it around my head like a crown.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.);

I would tell Him the number of my every step. I would come near Him like a prince.

38 а ко нивата ми вика против мен и браздите ѝ плачат заедно;

“If my land cries out against me and the ditches made by the plow cry together,

39 а ко съм изял плода ѝ, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

if I have eaten its fruit without paying for it, and caused its owners to die,

40 т огава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик - плевели. Свършиха се думите на Йов.

let thorns grow instead of grain. And let weeds with a bad smell grow instead of barley.” The words of Job are finished.