1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.

Jesus went from the house of Jairus and came to His home town. His followers came after Him.

2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

On the Day of Rest He began to teach in the Jewish place of worship. Many people heard Him. They were surprised and wondered, saying, “Where did this Man get all this? What wisdom is this that has been given to Him? How can He do these powerful works with His hands?

3 Т ози не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.

Is He not a Man Who makes things from wood? Is He not the Son of Mary and the brother of James and Joses and Judas and Simon? Do not His sisters live here with us?” The people were ashamed of Him and turned away from Him.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.

Jesus said to them, “One who speaks for God is respected everywhere but in his own country and among his own family and in his own house.”

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.

So Jesus could do no powerful works there. But He did put His hands on a few sick people and healed them.

6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. Изпращането на дванадесетте ученици

He wondered because they had no faith. But He went around to the towns and taught as He went. Jesus Calls Twelve Followers and Sends Them Out

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

Jesus called the twelve followers to Him and began to send them out two by two. He gave them power over demons.

8 З аповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

He told them to take nothing along with them but a walking stick. They were not to take a bag or food or money in their belts.

9 н о да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.

They were to wear shoes. They were not to take two coats.

10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

He said to them, “Whatever house you go into, stay there until you leave that town.

11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

Whoever does not take you in or listen to you, when you leave there, shake the dust off your feet. By doing that, you will speak against them. For sure, I tell you, it will be easier for the cities of Sodom and Gomorrah on the day men stand before God and are judged than for that city.”

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

Then they left. They preached that men should be sorry for their sins and turn from them.

13 И згонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. Убиването на Йоан Кръстител

They put out many demons. They poured oil on many people that were sick and healed them. John the Baptist Is Put in Prison

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.

King Herod heard about Jesus because everyone was talking about Him. Some people said, “John the Baptist has been raised from the dead. That is why he is doing such powerful works.”

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.

Other people said, “He is Elijah.” Others said, “He is one who speaks for God like one of the early preachers.”

16 Н о Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

When Herod heard this, he said, “It is John the Baptist, whose head I cut off. He has been raised from the dead.”

17 З ащото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

For Herod had sent men to take John and put him into prison. He did this because of his wife, Herodias. She had been the wife of his brother Philip.

18 З ащото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

John the Baptist had said to Herod, “It is wrong for you to have your brother’s wife.”

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Herodias became angry with him. She wanted to have John the Baptist killed but she could not.

20 з ащото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

Herod was afraid of John. He knew he was a good man and right with God, and he kept John from being hurt or killed. He liked to listen to John preach. But when he did, he became troubled. John the Baptist Is Killed

21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

Then Herodias found a way to have John killed. Herod gave a big supper on his birthday. He asked the leaders of the country and army captains and the leaders of Galilee to come.

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.

The daughter of Herodias came in and danced before them. This made Herod and his friends happy. The king said to the girl, “Ask me for whatever you want and I will give it to you.”

23 И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.

Then he made a promise to her, “Whatever you ask for, I will give it to you. I will give you even half of my nation.”

24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

She went to her mother and asked, “What should I ask for?” The mother answered, “I want the head of John the Baptist.”

25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

At once the girl went to Herod. She said, “I want you to give me the head of John the Baptist on a plate now.”

26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.

Herod was very sorry. He had to do it because of his promise and because of those who ate with him.

27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

At once he sent one of his soldiers and told him to bring the head of John the Baptist. The soldier went to the prison and cut off John’s head.

28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

He took John’s head in on a plate and gave it to the girl. The girl gave it to her mother.

29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. Чудото с нахранването на пет хиляди души

John’s followers heard this. They went and took his body and buried it. The Feeding of the Five Thousand

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

The followers of Jesus came back to Him. They told Jesus all they had done and taught.

31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.

He said to them, “Come away from the people. Be by yourselves and rest.” There were many people coming and going. They had had no time even to eat.

32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

They went by themselves in a boat to a desert.

33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

Many people saw them leave and knew who they were. People ran fast from all the cities and got there first.

34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

When Jesus got out of the boat, He saw many people gathered together. He had loving-pity for them. They were like sheep without a shepherd. He began to teach them many things.

35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

The day was almost gone. The followers of Jesus came to Him. They said, “This is a desert. It is getting late.

36 Р азпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

Tell the people to go to the towns and villages and buy food for themselves.”

37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста пеняза и да им дадем да ядат?

He said to them, “Give them something to eat.” They said to Him, “Are we to go and buy many loaves of bread and give it to them?”

38 Т ой ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.

He said to them, “How many loaves of bread do you have here? Go and see.” When they knew, they said, “Five loaves of bread and two fish.”

39 И сус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

Then He told them to have all the people sit down together in groups on the green grass.

40 И те насядаха на редици - по сто и по петдесет.

They sat down in groups of fifty people and in groups of one hundred people.

41 С лед като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.

Jesus took the five loaves of bread and two fish. He looked up to heaven and gave thanks. He broke the loaves in pieces and gave them to the followers to set before the people. He divided the two fish among them all.

42 И всички ядоха и се наситиха.

They all ate and were filled.

43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.

After that the followers picked up twelve baskets full of pieces of bread and fish.

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. Исус Христос ходи по водата

About five thousand men ate the bread. Jesus Walks On The Water

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

At once Jesus had His followers get into the boat and go ahead of Him to the other side to the town of Bethsaida. He sent the people away.

46 С лед като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

When they were all gone, He went up to the mountain to pray.

47 И като се свечери, ладията беше насред езерото, а Той - сам на сушата.

It was evening. The boat was half-way across the sea. Jesus was alone on the land.

48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

He saw His followers were in trouble. The wind was against them. They were working very hard rowing the boat. About three o’clock in the morning Jesus came to them walking on the sea. He would have gone past them.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

When the followers saw Him walking on the water, they thought it was a spirit and cried out with fear.

50 з ащото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

For they all saw Him and were afraid. At once Jesus talked to them. He said, “Take hope. It is I, do not be afraid.”

51 И влезе при тях в ладията и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.

He came over to them and got into the boat. The wind stopped. They were very much surprised and wondered about it.

52 З ащото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. Излекуване на болни в Генисаретските околности

They had not learned what they should have learned from the loaves because their hearts were hard. People Are Healed at Gennesaret

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.

Then they crossed the sea and came to the land of Gennesaret and went to shore.

54 А когато излязоха от ладията, хората веднага Го познаха;

When Jesus got out of the boat, the people knew Him at once.

55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

They ran through all the country bringing people who were sick on their beds to Jesus.

56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Wherever He went, they would lay the sick people in the streets in the center of town where people gather. They begged Him that they might touch the bottom of His coat. Everyone who did was healed. This happened in the towns and in the cities and in the country where He went.