1 С лушай, Израелю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,

“Hear, O Israel! You are crossing over the Jordan today to take the land that belongs to nations greater and stronger than you, with big cities with walls as high as heaven.

2 н арод едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?

The people there are strong and tall, the sons of Anakim. You know of them and have heard it said, ‘Who can stand in front of the sons of Anak?’

3 И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

But know today that it is the Lord your God Who is crossing over before you as a fire that destroys everything. He will destroy them and bring them down before you. So you may drive them out and be quick to destroy them, just as the Lord has told you.

4 А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена Господ ги изгонва пред тебе.

But after the Lord your God has driven them out before you, do not say in your heart, ‘The Lord has brought me in to take this land because I am right and good.’ It is because of the sin of these nations that the Lord is driving them out in front of you.

5 Н е поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

It is not because of your being right with God that you are going to take their land. But it is because of the sin of these nations that the Lord your God is driving them out in front of you. By this the Lord is proving that He keeps the promise He made to your fathers, to Abraham, Isaac and Jacob.

6 И така, знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.

Understand that it is not because you are right with God that the Lord your God is giving you this good land for your own, for you are a strong-willed people.

7 П омни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.

“Remember and do not forget how you made the Lord your God angry in the desert. You have gone against the Lord from the day you left the land of Egypt until you came to this place.

8 А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

Even at Mount Sinai you made the Lord angry. The Lord was so angry with you that He would have destroyed you.

9 К огато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

I went up the mountain to receive the pieces of stone, the Laws of the agreement which the Lord had made with you. I stayed on the mountain forty days and nights. I did not eat bread or drink water.

10 И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

Then the Lord gave me the two pieces of stone written by the finger of God. On them were all the words the Lord had spoken with you on the mountain from the fire on the day of the meeting.

11 ( В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

At the end of forty days and nights the Lord gave me the two pieces of stone, the Laws of the agreement.

12 А Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.

Then the Lord said to me, ‘Get up. Hurry and go down from here. For your people whom you brought out of Egypt have become very sinful. They have been quick to turn away from what I told them. They have made a false god for themselves.’

13 Г оспод още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;

And the Lord said to me, ‘I have seen these people. See, they are strong-willed.

14 о ставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.

Let Me alone, so I may destroy them and destroy their name from under heaven. I will make you into a nation that will be greater and stronger than they.’

15 И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

So I turned and came down from the mountain while the mountain was burning with fire. The two pieces of stone of the agreement were in my two hands.

16 П огледнах и видях,че бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ ви беше заповядал.

And I saw that it was true that you had sinned against the Lord your God. You had made for yourselves a calf out of gold. You had been quick to turn away from what the Lord had told you.

17 Т огава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас.

So I took the two pieces of stone and threw them from my hands, and broke them in front of your eyes.

18 П осле паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.

Then again I fell down before the Lord for forty days and nights. I did not eat bread or drink water, because of all the sin you had done. You did what was sinful in the eyes of the Lord and made Him angry.

19 З ащото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път Господ ме послуша.

I was afraid of the anger of the Lord which was burning against you to destroy you. But the Lord listened to me again.

20 Г оспод много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.

The Lord was angry enough with Aaron to destroy him. So I prayed for Aaron at the same time also.

21 Т огава взех плода на греха ви - телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

Then I took your sinful thing, the calf you had made, and burned it with fire and crushed it. I ground it into pieces until it was as fine as dust. And I threw its dust into the river that flowed down from the mountain.

22 С ъщо в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

“You made the Lord angry again at Taberah, Massah and Kibroth-hattaavah.

23 П осле, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

The Lord sent you from Kadesh-barnea, saying, ‘Go and take for your own the land I have given you.’ But you went against what the Lord your God told you to do. You did not believe Him or listen to His voice.

24 О т първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.

You have gone against the Lord from the day I first knew you.

25 И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

“So I fell down before the Lord and lay forty days and nights, because the Lord had said He would destroy you.

26 М олех се на Господа: Господи Йехова, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.

I prayed to the Lord, saying, ‘O Lord God, do not destroy Your people, Your chosen nation, whom You have set free by Your power and brought out of Egypt with a strong hand.

27 С помни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,

Remember Your servants, Abraham, Isaac and Jacob. Do not look at the strong will or sin or wrong-doing of these people.

28 д а не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

Or the land You brought us from may say, “The Lord was not able to bring them into the land He promised them. Because He hated them, He brought them out to kill them in the desert.”

29 А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.

Yet they are Your people, Your chosen nation, whom You have brought out by Your great power and Your long arm.’