1 А Соломон се сроди с египетския цар фараон, като взе фараоновата дъщеря; царят я доведе да живее в Давидовия град, докато завърши съграждането на своя дом, на Господния дом и на стената около Йерусалим.

Then Solomon made a marriage agreement with Pharaoh the king of Egypt. He took Pharaoh’s daughter and brought her to the city of David. She stayed there until he had finished building his own house, and the house of the Lord, and the wall around Jerusalem.

2 Н о народът принасяше жертви по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господнето име.

The people were still giving their different gifts on altars, because no house had yet been built for the name of the Lord.

3 И Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на баща си Давид. Само че принасяше жертви и кадеше по високите места.

Now Solomon loved the Lord. He walked in the Laws of his father David. But he gave gifts and burned special perfume on different altars.

4 Е дин ден царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това беше главното високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи жертвеник.

The king went to give a gift on the altar in worship at Gibeon, for that was where the most important altar was. Solomon gave a thousand burnt gifts on that altar.

5 А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам.

The Lord came to Solomon in a special dream in Gibeon during the night. God said, “Ask what you wish Me to give you.”

6 А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

Then Solomon said, “You have shown great loving-kindness to Your servant David my father because he was faithful and right and good and pure in heart before You. And You have kept for him this great and lasting love. You have given him a son to sit on his throne this day.

7 С ега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам.

Now, O Lord my God, You have made Your servant king in place of my father David. But I am only a little child. I do not know how to start or finish.

8 С лугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

Your servant is among Your people which You have chosen. They are many people. There are too many people to number.

9 И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?!

So give Your servant an understanding heart to judge Your people and know the difference between good and bad. For who is able to judge Your many people?”

10 Т ези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.

It pleased the Lord that Solomon had asked this.

11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,

God said to him, “You have asked this, and have not asked for a long life for yourself. You have not asked for riches, or for the life of those who hate you. But you have asked for understanding to know what is right. Because you have asked this,

12 е то, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб.

I have done what you said. See, I have given you a wise and understanding heart. No one has been like you before, and there will be no one like you in the future.

13 А при това ти дадох и каквото не си поискал - и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни.

I give you what you have not asked, also. I give you both riches and honor. So there will be no king like you all your days.

14 А ко ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

And if you walk in My ways and keep My Laws and Word as your father David did, I will allow you to live a long time.”

15 С оломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги. Соломон съди с мъдрост

Solomon awoke, and saw it was a dream. He came to Jerusalem and stood before the Lord’s special box of the agreement. There he gave burnt gifts and peace gifts, and made a special supper for all his servants. Solomon’s Wisdom

16 Т огава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.

Then two women who sold the use of their bodies came to the king and stood in front of him.

17 Е дната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.

One of the women said, “O my lord, this woman and I live in the same house. And I gave birth to a child while she was in the house.

18 А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.

On the third day after I gave birth, this woman gave birth to a child also. And we were alone. There was no one else with us in the house. There were only the two of us.

19 И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.

This woman’s son died during the night, because she lay on him.

20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.

So she got up in the night and took my son from my side while I was asleep. She laid him in her arms, and her dead son in my arms.

21 И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.

When I got up in the morning to nurse my son, I saw that he was dead. But when I came nearer and looked, I saw that he was not my son who was born to me.”

22 А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.

Then the other woman said, “No! The living one is my son, and the dead one is your son.” But the first woman said, “No! The dead one is your son and the living one is my son.” They spoke this way in front of the king.

23 Т огава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

Then the king said, “The one says, ‘This is my son who is living, and your son is the dead one.’ The other says, ‘No! Your son is the dead one. My son is the living one.’”

24 Ц арят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.

And the king said, “Bring me a sword.” So they brought a sword to the king.

25 И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.

And the king said, “Divide the living child in two. Give half to the one woman and half to the other.”

26 Т огава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

Then the mother of the living child had much pity for her son and said to the king, “O, my lord, give her the living child. Do not kill him.” But the other woman said, “He will not be mine or yours. Divide him.”

27 Т огава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.

Then the king answered and said, “Give the first woman the living child. Do not kill him. She is his mother.”

28 И целият Израел чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие.

When all Israel heard how the king had decided, they were afraid of him. For they saw that the wisdom of God was in him, to do what is right and fair.