1 И народът роптаеше зле в ушите на Господа; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана.

Now the people complained about their troubles in the hearing of the Lord. When the Lord heard it, His anger burned. The fire of the Lord burned among them, and destroyed some around the outer parts of the tents.

2 Т огава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа и огънят престана.

Then the people cried to Moses and he prayed to the Lord, and the fire went out.

3 И онова място бе наречено Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.

So the name of that place was called Taberah, because the fire of the Lord burned among them.

4 Р азноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израелтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

The mixed group of people among them had strong desires. The people of Israel cried again and said, “Who will give us meat to eat?

5 Н ие помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

We remember all the fish we could eat free in Egypt, and all the fruit and vegetables and spices.

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

But now our strength is gone. There is nothing at all to look at except this bread from heaven.”

7 ( А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

Now the bread from heaven was like coriander seed, and it looked like bdellium.

8 Н ародът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

The people would go and gather it and beat it between stones. They boiled it in a pot or made bread with it. It tasted like bread made with oil.

9 К огато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

When the grass became wet around the tents at night, the bread from heaven would fall.

10 И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

Moses heard all the people crying in every family, each man at the door of his tent. The Lord became very angry with them and Moses was not pleased.

11 М оисей запита Господа: Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

So Moses said to the Lord, “Why have You been so hard on Your servant? Why have I not found favor in Your eyes, that You have laid the troubles of all these people on me?

12 А з ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

Did I give birth to all these people? Did I bring them out, that You should say to me, ‘Carry them close to your heart as a nurse carries a nursing baby, to the land You promised their fathers’?

13 О ткъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

Where am I to get meat to give to all these people? They cry in front of me, saying, ‘Give us meat so we may eat!’

14 А з сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

I am not able to carry all these people alone. The load is too heavy for me.

15 А ко Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

So if You are going to act this way toward me, I beg You to kill me now, if I have found favor in Your eyes. Do not let me see how bad off I am.” The Seventy Leaders

16 Т огава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израелевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

The Lord said to Moses, “Gather for Me seventy men from the leaders of Israel, whom you know to be the leaders of the people, the men who rule over them. Bring them to the meeting tent and let them stand there with you.

17 И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

Then I will come down and speak with you there. I will take of the Spirit Who is upon you, and will put Him upon them. Then they will carry the troubles of the people with you so you will not carry them all alone.

18 И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

Say to the people, ‘Make yourselves holy for tomorrow, and you will eat meat. The Lord heard you when you cried and said, “If only someone would give us meat to eat! For it was well with us in Egypt.” So the Lord will give you meat and you will eat.

19 Н яма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

You will not eat it for only one day, or two days, or five days, or ten days, or twenty days.

20 а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

But you will eat it a whole month, until it comes out of your nose and you hate it, because you have turned away from the Lord Who is among you. You have cried before Him, saying, “Why did we ever leave Egypt?”’”

21 М оисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

But Moses said, “The people whom I am among are 600, 000 on foot. And You have said, ‘I will give them meat so they may eat for a whole month.’

22 Д а се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

Will enough flocks and cattle be killed to feed them? Or will enough fish be gathered from the sea to feed them?”

23 А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не.

The Lord said to Moses, “Is there an end to the Lord’s power? Now you will see if My Word will come true for you or not.”

24 И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

So Moses went out and told the people the words of the Lord. And he gathered seventy men from the leaders of the people, and had them stand around the meeting tent.

25 Т огава Господ слезе в облака и говорѝ с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

Then the Lord came down in the cloud and spoke to him. He took of the Spirit Who was upon him and put Him upon the seventy leaders. When the Spirit rested upon them, they spoke the word of the Lord. But they did not do it again.

26 О баче двама от мъжете бяха останали в стана - името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

But two men had stayed among the tents. Their names were Eldad and Medad, and the Spirit rested upon them. They were among those who had been chosen, but had not gone out to the meeting tent. So they spoke the word of the Lord among the tents.

27 И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

A young man ran and told Moses, “Eldad and Medad are speaking the word of the Lord among the tents.”

28 Т огава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забранѝ им.

Then Joshua the son of Nun, the helper of Moses since he was young, said, “Moses, my lord, do not let them.”

29 А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!

But Moses said to him, “Are you jealous for my good? If only all the Lord’s people would speak for God, that the Lord would put His Spirit upon them!”

30 И Моисей отиде в стана, той и Израелевите старейшини.

Then Moses and the leaders of Israel returned to the tents. The Lord Sends Quails

31 Т огава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

Now a wind went out from the Lord. It brought quail from the sea, and let them fall beside the place where the tents were set up. They fell all around the tents, about as far on each side as it takes to travel in a day. They lay on the ground as deep as two cubits.

32 Т огава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

The people worked all day and all night and all the next day gathering the quail. He who gathered the least gathered enough to fill 110 baskets. And they spread them out for themselves all around the tents.

33 А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

While the meat was still between their teeth and not yet eaten, the Lord became angry with the people. The Lord sent a bad sickness upon the people.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора.

So the name of that place was called Kibroth-hattaavah. Because there they buried the people who had wanted meat to eat.

35 А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.

The people left Kibroth-hattaavah and went to Hazeroth. And they stayed at Hazeroth.