1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили.

When David and his men came to Ziklag on the third day, the Amalekites had come to fight in the Negev and Ziklag. They had destroyed Ziklag, and burned it with fire.

2 Б яха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого - нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.

They took the women and all who were in it, without killing anyone. They carried them out and went on their way.

3 А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

David and his men came to the city and saw that it was burned. Their wives and sons and daughters had been taken away.

4 Т огава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.

Then David and the people with him cried out in a loud voice until they had no more strength to cry.

5 С ъщо и двете Давидови жени бяха пленени - езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

David’s two wives had been taken away, Ahinoam of Jezreel, and Abigail who had been the wife of Nabal of Carmel.

6 И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

And David was very troubled because the people talked about killing him with stones. For all the people were very angry in their sorrow for their sons and daughters. But David got his strength from the Lord his God.

7 Т огава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.

David said to Abiathar the religious leader, son of Ahimelech, “Bring me the linen vest.” So Abiathar brought the linen vest to David.

8 И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко.

Then David asked the Lord, “Should I go after this army? Should I meet them in battle?” The Lord said to him, “Go after them, for you will catch them for sure. And you will be sure to save all the people.”

9 Т огава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;

So David and the 600 men who were with him went out and came to the river of Besor. There those stayed who were left behind.

10 п онеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването

But David kept going after them, with 400 men. For 200 were too tired to cross the river of Besor and stayed behind.

11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,

They found an Egyptian in the field and brought him to David. They gave him bread and he ate, and he was given water to drink.

12 д адоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

They gave him a piece of a fig loaf and two vines of dried grapes. When he had eaten, his spirit returned to him. For he had not eaten bread or drunk water for three days and three nights.

13 Д авид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. Господарят ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.

David said to him, “To whom do you belong? Where are you from?” And he answered, “I am a young man of Egypt, a servant of an Amalekite. My owner left me behind when I became sick three days ago.

14 Н ие нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг.

We had gone to fight in the Negev of the Cherethites, and in the land of Judah, and in the Negev of Caleb. We burned Ziklag with fire.”

15 Т огава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.

Then David said to him, “Will you take me down to his army?” And he said, “Promise me by God that you will not kill me or give me to my owner, and I will bring you down to this army.”

16 И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

When he had taken David down, he saw the soldiers spread over all the land. They were eating and drinking and dancing because of all the good things they had taken from the land of the Philistines and the land of Judah.

17 И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.

And David killed them from the evening until the evening of the next day. None of them got away, except 400 young men who ran away on camels.

18 Т ака Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

David took back all that the Amalekites had taken, and saved his two wives.

19 Н ищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

Nothing was missing, small or large, sons or daughters, food or anything that had been taken. David returned with all of it.

20 С ъщо Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.

And he took all the sheep and cattle. The people drove those animals in front of him, and said, “This is what belongs to David.”

21 И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави.

David came to the 200 men who had been too tired to follow him and had been left at the river of Besor. They went out to meet David and the people who were with him. David came near the people and said hello to them.

22 А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му - тях нека вземат и да си отидат.

Then all the sinful men of no worth who had gone with David said, “They did not go with us. So we will not give them anything of what we have taken, except for each man’s wife and children. Each man may take them and go.”

23 Н о Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.

David said, “You must not do so with what the Lord has given us, my brothers. He has kept us safe and has given us the army that came against us.

24 И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях.

Who would listen to you about this? The share of those who stay by our things will be the same as the share of those who go to the battle. They will share alike.”

25 И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израел, както е и до днес.

He made it a law for Israel from that day to this.

26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.

When David came to Ziklag, he sent some of the things he had taken in battle to the leaders of Judah, his friends. He said, “See, here is a gift for you from what was taken from those who hate the Lord.

27 И зпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир,

It is for those in Bethel, Ramoth of the Negev, Jattir,

28 н а хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо,

Aroer, Siphmoth, Eshtemoa,

29 н а хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците,

and Racal. It is for those in the cities of the Jerahmeelites, the cities of the Kenites,

30 н а хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах,

Hormah, Borashan, Athach,

31 н а хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха.

Hebron, and all the places where David and his men have gone many times.”