1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили.

When David and his men had come to Ziklag on the third day, the Amalekites had made a raid on the South, and on Ziklag, and had struck Ziklag, and burned it with fire,

2 Б яха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого - нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.

and had taken captive the women and all who were in it, both small and great. They didn’t kill any, but carried them off, and went their way.

3 А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

When David and his men came to the city, behold, it was burned with fire; and their wives, their sons, and their daughters were taken captive.

4 Т огава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.

Then David and the people who were with him lifted up their voice and wept until they had no more power to weep.

5 С ъщо и двете Давидови жени бяха пленени - езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

David’s two wives were taken captive, Ahinoam the Jezreelitess, and Abigail the wife of Nabal the Carmelite.

6 И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

David was greatly distressed; for the people spoke of stoning him, because the souls of all the people were grieved, every man for his sons and for his daughters; but David strengthened himself in Yahweh his God.

7 Т огава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.

David said to Abiathar the priest, the son of Ahimelech, “Please bring the ephod here to me.” Abiathar brought the ephod to David.

8 И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко.

David inquired of Yahweh, saying, “If I pursue after this troop, will I overtake them?” He answered him, “Pursue; for you will surely overtake them, and will without fail recover all.”

9 Т огава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;

So David went, he and the six hundred men who were with him, and came to the brook Besor, where those who were left behind stayed.

10 п онеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването

But David pursued, he and four hundred men; for two hundred stayed behind, who were so faint that they couldn’t go over the brook Besor.

11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,

They found an Egyptian in the field, and brought him to David, and gave him bread, and he ate; and they gave him water to drink.

12 д адоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

They gave him a piece of a cake of figs, and two clusters of raisins. When he had eaten, his spirit came again to him; for he had eaten no bread, and drank no water for three days and three nights.

13 Д авид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. Господарят ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.

David asked him, “To whom do you belong? Where are you from?” He said, “I am a young man of Egypt, servant to an Amalekite; and my master left me, because three days ago I got sick.

14 Н ие нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг.

We made a raid on the South of the Cherethites, and on that which belongs to Judah, and on the South of Caleb; and we burned Ziklag with fire.”

15 Т огава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.

David said to him, “Will you bring me down to this troop?” He said, “Swear to me by God that you will not kill me and not deliver me up into the hands of my master, and I will bring you down to this troop.”

16 И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

When he had brought him down, behold, they were spread around over all the ground, eating, drinking, and dancing, because of all the great plunder that they had taken out of the land of the Philistines, and out of the land of Judah.

17 И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.

David struck them from the twilight even to the evening of the next day. Not a man of them escaped from there, except four hundred young men, who rode on camels and fled.

18 Т ака Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

David recovered all that the Amalekites had taken; and David rescued his two wives.

19 Н ищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

There was nothing lacking to them, neither small nor great, neither sons nor daughters, neither plunder, nor anything that they had taken to them. David brought back all.

20 С ъщо Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.

David took all the flocks and the herds, which they drove before those other livestock, and said, “This is David’s plunder.”

21 И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави.

David came to the two hundred men, who were so faint that they could not follow David, whom also they had made to stay at the brook Besor; and they went out to meet David, and to meet the people who were with him. When David came near to the people, he greeted them.

22 А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му - тях нека вземат и да си отидат.

Then all the wicked men and base fellows, of those who went with David, answered and said, “Because they didn’t go with us, we will not give them anything of the plunder that we have recovered, except to every man his wife and his children, that he may lead them away, and depart.”

23 Н о Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.

Then David said, “Do not do so, my brothers, with that which Yahweh has given to us, who has preserved us, and delivered the troop that came against us into our hand.

24 И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях.

Who will listen to you in this matter? For as his share is who goes down to the battle, so shall his share be who stays with the baggage. They shall share alike.”

25 И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израел, както е и до днес.

It was so from that day forward, that he made it a statute and an ordinance for Israel to this day.

26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.

When David came to Ziklag, he sent some of the plunder to the elders of Judah, even to his friends, saying, “Behold, a present for you from the plunder of Yahweh’s enemies.”

27 И зпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир,

He sent it to those who were in Bethel, to those who were in Ramoth of the South, to those who were in Jattir,

28 н а хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо,

to those who were in Aroer, to those who were in Siphmoth, to those who were in Eshtemoa,

29 н а хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците,

to those who were in Racal, to those who were in the cities of the Jerahmeelites, to those who were in the cities of the Kenites,

30 н а хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах,

to those who were in Hormah, to those who were in Borashan, to those who were in Athach,

31 н а хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха.

to those who were in Hebron, and to all the places where David himself and his men used to stay.