1 Т огава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат.

The whole company of them rose up and brought him before Pilate.

2 И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

They began to accuse him, saying, “We found this man perverting the nation, forbidding paying taxes to Caesar, and saying that he himself is Christ, a king.”

3 А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш.

Pilate asked him, “Are you the King of the Jews?” He answered him, “So you say.”

4 И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек.

Pilate said to the chief priests and the multitudes, “I find no basis for a charge against this man.”

5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. Изпращането на Исус Христос при Ирод

But they insisted, saying, “He stirs up the people, teaching throughout all Judea, beginning from Galilee even to this place.”

6 А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.

But when Pilate heard Galilee mentioned, he asked if the man was a Galilean.

7 И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим.

When he found out that he was in Herod’s jurisdiction, he sent him to Herod, who was also in Jerusalem during those days.

8 А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

Now when Herod saw Jesus, he was exceedingly glad, for he had wanted to see him for a long time, because he had heard many things about him. He hoped to see some miracle done by him.

9 И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.

He questioned him with many words, but he gave no answers.

10 А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.

The chief priests and the scribes stood, vehemently accusing him.

11 Н о Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

Herod with his soldiers humiliated him and mocked him. Dressing him in luxurious clothing, they sent him back to Pilate.

12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Осъждането на Исус Христос на смърт

Herod and Pilate became friends with each other that very day, for before that they were enemies with each other.

13 Т огава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

Pilate called together the chief priests and the rulers and the people,

14 Д оведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате.

and said to them, “You brought this man to me as one that perverts the people, and see, I have examined him before you, and found no basis for a charge against this man concerning those things of which you accuse him.

15 Н ито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.

Neither has Herod, for I sent you to him, and see, nothing worthy of death has been done by him.

16 З атова, като Го накажа, ще Го пусна.

I will therefore chastise him and release him.”

17 А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.

Now he had to release one prisoner to them at the feast.

18 Н о те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава.

But they all cried out together, saying, “Away with this man! Release to us Barabbas!”—

19 К ойто за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.

one who was thrown into prison for a certain revolt in the city, and for murder.

20 И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.

Then Pilate spoke to them again, wanting to release Jesus,

21 А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!

but they shouted, saying, “Crucify! Crucify him!”

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.

He said to them the third time, “Why? What evil has this man done? I have found no capital crime in him. I will therefore chastise him and release him.”

23 Н о те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.

But they were urgent with loud voices, asking that he might be crucified. Their voices and the voices of the chief priests prevailed.

24 И Пилат реши да изпълни искането им:

Pilate decreed that what they asked for should be done.

25 п усна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. Разпъването на Исус Христос

He released him who had been thrown into prison for insurrection and murder, for whom they asked, but he delivered Jesus up to their will.

26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.

When they led him away, they grabbed one Simon of Cyrene, coming from the country, and laid on him the cross, to carry it after Jesus.

27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.

A great multitude of the people followed him, including women who also mourned and lamented him.

28 А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;

But Jesus, turning to them, said, “Daughters of Jerusalem, don’t weep for me, but weep for yourselves and for your children.

29 з ащото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

For behold, the days are coming in which they will say, ‘Blessed are the barren, the wombs that never bore, and the breasts that never nursed.’

30 Т огава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

Then they will begin to tell the mountains, ‘Fall on us!’ and tell the hills, ‘Cover us.’

31 З ащото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

For if they do these things in the green tree, what will be done in the dry?”

32 И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

There were also others, two criminals, led with him to be put to death.

33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите - единия отдясно, а другия - отляво на Него.

When they came to the place that is called The Skull, they crucified him there with the criminals, one on the right and the other on the left.

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

Jesus said, “Father, forgive them, for they don’t know what they are doing.” Dividing his garments among them, they cast lots.

35 И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

The people stood watching. The rulers with them also scoffed at him, saying, “He saved others. Let him save himself, if this is the Christ of God, his chosen one!”

36 С ъщо и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

The soldiers also mocked him, coming to him and offering him vinegar,

37 А ко си Юдейският Цар, избави Себе Си.

and saying, “If you are the King of the Jews, save yourself!”

38 А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.

An inscription was also written over him in letters of Greek, Latin, and Hebrew: “THIS IS THE KING OF THE JEWS.”

39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!

One of the criminals who was hanged insulted him, saying, “If you are the Christ, save yourself and us!”

40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?

But the other answered, and rebuking him said, “Don’t you even fear God, seeing you are under the same condemnation?

41 А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

And we indeed justly, for we receive the due reward for our deeds, but this man has done nothing wrong.”

42 И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

He said to Jesus, “Lord, remember me when you come into your Kingdom.”

43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. Кръстната смърт на Исус Христос

Jesus said to him, “Assuredly I tell you, today you will be with me in Paradise.”

44 А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

It was now about the sixth hour, and darkness came over the whole land until the ninth hour.

45 к ато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

The sun was darkened, and the veil of the temple was torn in two.

46 И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

Jesus, crying with a loud voice, said, “Father, into your hands I commit my spirit!” Having said this, he breathed his last.

47 И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.

When the centurion saw what was done, he glorified God, saying, “Certainly this was a righteous man.”

48 А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.

All the multitudes that came together to see this, when they saw the things that were done, returned home beating their breasts.

49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му

All his acquaintances, and the women who followed with him from Galilee, stood at a distance, watching these things.

50 И маше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

Behold, a man named Joseph, who was a member of the council, a good and righteous man

51 к ойто не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.

(he had not consented to their counsel and deed), from Arimathaea, a city of the Jews, who was also waiting for God’s Kingdom:

52 Т ой отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.

this man went to Pilate, and asked for Jesus’ body.

53 И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.

He took it down, and wrapped it in a linen cloth, and laid him in a tomb that was cut in stone, where no one had ever been laid.

54 И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.

It was the day of the Preparation, and the Sabbath was drawing near.

55 А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

The women, who had come with him out of Galilee, followed after, and saw the tomb, and how his body was laid.

56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта в Моисеевия закон.

They returned, and prepared spices and ointments. On the Sabbath they rested according to the commandment.