1 С авската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господнето име, дойде да го изпита с трудни за нея въпроси.

When the queen of Sheba heard of the fame of Solomon concerning Yahweh’s name, she came to test him with hard questions.

2 Д ойде в Йерусалим с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати и с твърде много злато и скъпоценни камъни. Като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

She came to Jerusalem with a very great caravan, with camels that bore spices, very much gold, and precious stones; and when she had come to Solomon, she talked with him about all that was in her heart.

3 И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси. Нямаше нищо скрито за царя, което да не можа да ѝ обясни.

Solomon answered all her questions. There was not anything hidden from the king which he didn’t tell her.

4 А Савската царица, като видя цялата мъдрост на Соломон и къщата, която беше построил,

When the queen of Sheba had seen all the wisdom of Solomon, the house that he had built,

5 я стията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и възвишението, по което се отиваше в Господния дом, не остана съмнение в нея.

the food of his table, the sitting of his servants, the attendance of his officials, their clothing, his cup bearers, and his ascent by which he went up to Yahweh’s house; there was no more spirit in her.

6 Т огава тя каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

She said to the king, “It was a true report that I heard in my own land of your acts, and of your wisdom.

7 А з не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си. Но дори и половината не ми е била казана! Мъдростта и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

However I didn’t believe the words until I came and my eyes had seen it. Behold, not even half was told me! Your wisdom and prosperity exceed the fame which I heard.

8 Б лажени да бъдат мъжете ти, блажени тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

Happy are your men, happy are these your servants, who stand continually before you, who hear your wisdom.

9 Д а бъде благословен Господ, твоят Бог, Който прояви благоволение към тебе да те постави на Израелевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израел завинаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Blessed is Yahweh your God, who delighted in you, to set you on the throne of Israel. Because Yahweh loved Israel forever, therefore he made you king, to do justice and righteousness.”

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, много аромати и скъпоценни камъни. Нямаше по-голямо изобилие от аромати, каквито бяха онези, които Савската царица даде на Соломон.

She gave the king one hundred twenty talents of gold, and a very great quantity of spices, and precious stones. Never again was there such an abundance of spices as these which the queen of Sheba gave to king Solomon.

11 О ще и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха оттам и голямо изобилие от алмугови дървета и скъпоценни камъни.

The fleet of Hiram that brought gold from Ophir, also brought in from Ophir great quantities of almug trees and precious stones.

12 А от алмуговите дървета царят направи прегради в Господния дом и в царската къща, също и арфи и псалтири за певците. Такива алмугови дървета не са били докарвани, нито са били виждани до днес.

The king made of the almug trees pillars for Yahweh’s house, and for the king’s house, harps also and stringed instruments for the singers; no such almug trees came or were seen, to this day.

13 А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше. Даде ѝ всичко, каквото поиска, освен това, което цар Соломон ѝ даде доброволно. Така тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството на Соломон

King Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatever she asked, besides that which Solomon gave her of his royal bounty. So she turned and went to her own land, she and her servants.

14 А теглото на златото, което идваше за Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

Now the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred sixty-six talents of gold,

15 о свен това, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната.

besides that which the traders brought, and the traffic of the merchants, and of all the kings of the mixed people, and of the governors of the country.

16 Ц ар Соломон направи двеста щита от ковано злато - шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

King Solomon made two hundred bucklers of beaten gold; six hundred shekels of gold went to one buckler.

17 и триста по-малки щита от ковано злато - три фунта злато бяха похарчени за всеки по-малък щит. И царят ги постави в къщата от ливанско дърво.

he made three hundred shields of beaten gold; three minas of gold went to one shield; and the king put them in the house of the forest of Lebanon.

18 Ц арят направи един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

Moreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with the finest gold.

19 П рестолът имаше шест стъпала, върхът на престола беше кръгъл отзад и имаше облегалки от двете страни на седалището. Два лъва стояха край облегалките.

There were six steps to the throne, and the top of the throne was round behind; and there were armrests on either side by the place of the seat, and two lions standing beside the armrests.

20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва. Подобно нещо не е било направено в никое царство.

Twelve lions stood there on the one side and on the other on the six steps. Nothing like it was made in any kingdom.

21 В сички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато. Нито един не беше от сребро. Среброто се смяташе за нищо в Соломоновото време.

All king Solomon’s drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold. None were of silver, because it was considered of little value in the days of Solomon.

22 Ц арят имаше по море кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години тарсийските кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king had a fleet of Tarshish at sea with Hiram’s fleet. Once every three years the fleet of Tarshish came, bringing gold, silver, ivory, apes, and peacocks.

23 Т ака цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

So king Solomon exceeded all the kings of the earth in riches and in wisdom.

24 Ц елият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

All the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, which God had put in his heart.

25 И всяка година всеки от тях донасяше подаръка си: сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

Year after year, every man brought his tribute, vessels of silver, vessels of gold, clothing, armor, spices, horses, and mules.

26 С оломон събра също така колесници и конници. Той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при себе си в Йерусалим.

Solomon gathered together chariots and horsemen. He had one thousand four hundred chariots, and twelve thousand horsemen, that he kept in the chariot cities and with the king at Jerusalem.

27 И царят направи среброто да изобилства в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

The king made silver as common as stones in Jerusalem, and cedars as common as the sycamore trees that are in the lowland.

28 К онете, които имаше Соломон, бяха докарани от Египет. Царските търговци ги купуваха на стада с определена цена.

The horses which Solomon had were brought out of Egypt. The king’s merchants received them in droves, each drove at a price.

29 А всяка колесница, идваща от Египет и докарана в Йерусалим, струваше шестстотин сребърни сикъла и всеки кон - сто и петдесет. За всички хетейски царе и за сирийските царе те се доставяха чрез тези търговци.

A chariot came up and went out of Egypt for six hundred shekels of silver, and a horse for one hundred fifty shekels; and so they exported them to all the kings of the Hittites, and to the kings of Syria.