1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

Again, on the day when the God’s sons came to present themselves before Yahweh, Satan came also among them to present himself before Yahweh.

2 Г оспод каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

Yahweh said to Satan, “Where have you come from?” Satan answered Yahweh, and said, “From going back and forth in the earth, and from walking up and down in it.”

3 П осле Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

Yahweh said to Satan, “Have you considered my servant Job? For there is no one like him in the earth, a blameless and an upright man, one who fears God, and turns away from evil. He still maintains his integrity, although you incited me against him, to ruin him without cause.”

4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.

Satan answered Yahweh, and said, “Skin for skin. Yes, all that a man has he will give for his life.

5 Н о простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

But stretch out your hand now, and touch his bone and his flesh, and he will renounce you to your face.”

6 Г оспод каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

Yahweh said to Satan, “Behold, he is in your hand. Only spare his life.”

7 Т огава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.

So Satan went out from the presence of Yahweh, and struck Job with painful sores from the sole of his foot to his head.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

He took for himself a potsherd to scrape himself with, and he sat among the ashes.

9 Т огава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

Then his wife said to him, “Do you still maintain your integrity? Renounce God, and die.”

10 А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

But he said to her, “You speak as one of the foolish women would speak. What? Shall we receive good at the hand of God, and shall we not receive evil?” In all this Job didn’t sin with his lips.

11 А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си - теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

Now when Job’s three friends heard of all this evil that had come on him, they each came from his own place: Eliphaz the Temanite, Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite, and they made an appointment together to come to sympathize with him and to comfort him.

12 И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

When they lifted up their eyes from a distance, and didn’t recognize him, they raised their voices, and wept; and they each tore his robe, and sprinkled dust on their heads toward the sky.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

So they sat down with him on the ground seven days and seven nights, and no one spoke a word to him, for they saw that his grief was very great.