1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Remember, Yahweh, what has come on us: Look, and see our reproach.

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Our inheritance is turned to strangers, Our houses to aliens.

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

We are orphans and fatherless; Our mothers are as widows.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

We have drunken our water for money; Our wood is sold to us.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

Our pursuers are on our necks: We are weary, and have no rest.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

We have given the hand to the Egyptians, To the Assyrians, to be satisfied with bread.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Our fathers sinned, and are no more; We have borne their iniquities.

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Servants rule over us: There is no one to deliver us out of their hand.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

We get our bread at the peril of our lives, Because of the sword of the wilderness.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Our skin is black like an oven, Because of the burning heat of famine.

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

They ravished the women in Zion, The virgins in the cities of Judah.

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

Princes were hanged up by their hand: The faces of elders were not honored.

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

The young men bare the mill; The children stumbled under the wood.

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

The elders have ceased from the gate, The young men from their music.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

The joy of our heart is ceased; Our dance is turned into mourning.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

The crown is fallen from our head: Woe to us! for we have sinned.

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

For this our heart is faint; For these things our eyes are dim;

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

For the mountain of Zion, which is desolate: The foxes walk on it.

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

You, Yahweh, remain forever; Your throne is from generation to generation.

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

Why do you forget us forever, And forsake us so long time?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Turn us to yourself, Yahweh, and we shall be turned. Renew our days as of old.

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

But you have utterly rejected us; You are very angry against us.