1 В ойната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.

Now there was long war between Saul’s house and David’s house. David grew stronger and stronger, but Saul’s house grew weaker and weaker.

2 Н а Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам.

Sons were born to David in Hebron. His firstborn was Amnon, of Ahinoam the Jezreelitess;

3 В торият му - Хилеав, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият - Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай.

and his second, Chileab, of Abigail the wife of Nabal the Carmelite; and the third, Absalom the son of Maacah the daughter of Talmai king of Geshur;

4 Ч етвъртият - Адония, син на Агита. Петият - Сефатия, син на Авитала.

and the fourth, Adonijah the son of Haggith; and the fifth, Shephatiah the son of Abital;

5 И шестият - Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.

and the sixth, Ithream, of Eglah, David’s wife. These were born to David in Hebron.

6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.

While there was war between Saul’s house and David’s house, Abner made himself strong in Saul’s house.

7 С аул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?

Now Saul had a concubine, whose name was Rizpah, the daughter of Aiah; and Ishbosheth said to Abner, “Why have you gone in to my father’s concubine?”

8 Т огава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!

Then Abner was very angry about Ishbosheth’s words, and said, “Am I a dog’s head that belongs to Judah? Today I show kindness to Saul’s house your father, to his brothers, and to his friends, and have not delivered you into the hand of David; and yet you charge me today with a fault concerning this woman!

9 Т ака да стори Бог с Авенир - да! - и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както Господ му се е клел,

God do so to Abner, and more also, if, as Yahweh has sworn to David, I don’t do even so to him;

10 к ато направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израел, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

to transfer the kingdom from Saul’s house, and to set up David’s throne over Israel and over Judah, from Dan even to Beersheba.”

11 И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.

He could not answer Abner another word, because he was afraid of him.

12 Т огава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израел.

Abner sent messengers to David on his behalf, saying, “Whose is the land?” and saying, “Make your alliance with me, and behold, my hand will be with you, to bring all Israel around to you.”

13 А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.

He said, “Good. I will make a treaty with you, but one thing I require of you. That is, you will not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see my face.”

14 И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.

David sent messengers to Ishbosheth, Saul’s son, saying, “Deliver me my wife Michal, whom I was given to marry for one hundred foreskins of the Philistines.”

15 И така, Исвостей прати и я взе от мъжа ѝ Фалатиил, Лаисовия син.

Ishbosheth sent and took her from her husband, even from Paltiel the son of Laish.

16 М ъжът ѝ дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

Her husband went with her, weeping as he went, and followed her to Bahurim. Then Abner said to him, “Go! Return!” and he returned.

17 А Авенир влезе във връзка с Израелевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;

Abner had communication with the elders of Israel, saying, “In times past, you sought for David to be king over you.

18 с ега направете това, защото Господ е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели

Now then do it; for Yahweh has spoken of David, saying, ‘By the hand of my servant David, I will save my people Israel out of the hand of the Philistines, and out of the hand of all their enemies.’”

19 А венир говорѝ още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израел и на целия Вениаминов дом.

Abner also spoke in the ears of Benjamin: and Abner went also to speak in the ears of David in Hebron all that seemed good to Israel, and to the whole house of Benjamin.

20 И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.

So Abner came to David to Hebron, and twenty men with him. David made Abner and the men who were with him a feast.

21 Т огава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израел при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.

Abner said to David, “I will arise and go, and will gather all Israel to my lord the king, that they may make a covenant with you, and that you may reign over all that your soul desires.” David sent Abner away; and he went in peace.

22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.

Behold, David’s servants and Joab came from a raid, and brought in a great plunder with them; but Abner was not with David in Hebron; for he had sent him away, and he had gone in peace.

23 С лед като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.

When Joab and all the army who was with him had come, they told Joab, “Abner the son of Ner came to the king, and he has sent him away, and he has gone in peace.”

24 Т огава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?

Then Joab came to the king, and said, “What have you done? Behold, Abner came to you. Why is it that you have sent him away, and he is already gone?

25 З наеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.

You know Abner the son of Ner. He came to deceive you, and to know your going out and your coming in, and to know all that you do.”

26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.

When Joab had come out from David, he sent messengers after Abner, and they brought him back from the well of Sirah; but David didn’t know it.

27 И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.

When Abner was returned to Hebron, Joab took him aside into the middle of the gate to speak with him quietly, and struck him there in the body, so that he died, for the blood of Asahel his brother.

28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред Господа до века за кръвта на Авенир, Нировия син.

Afterward, when David heard it, he said, “I and my kingdom are guiltless before Yahweh forever of the blood of Abner the son of Ner.

29 Н ека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

Let it fall on the head of Joab, and on all his father’s house. Let there not fail from the house of Joab one who has an issue, or who is a leper, or who leans on a staff, or who falls by the sword, or who lacks bread.”

30 Т ака Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.

So Joab and Abishai his brother killed Abner, because he had killed their brother Asahel at Gibeon in the battle.

31 Т огава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.

David said to Joab, and to all the people who were with him, “Tear your clothes, and clothe yourselves with sackcloth, and mourn in front of Abner.” King David followed the bier.

32 П огребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.

They buried Abner in Hebron; and the king lifted up his voice, and wept at Abner’s grave; and all the people wept.

33 Ц арят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?

The king lamented for Abner, and said, “Should Abner die as a fool dies?

34 Р ъцете ти не бяха вързани, нито краката ти - сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.

Your hands weren’t bound, and your feet weren’t put into fetters. As a man falls before the children of iniquity, so you fell.” All the people wept again over him.

35 П осле целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.

All the people came to urge David to eat bread while it was yet day; but David swore, saying, “God do so to me, and more also, if I taste bread, or anything else, until the sun goes down.”

36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.

All the people took notice of it, and it pleased them; as whatever the king did pleased all the people.

37 З ащото в онзи ден целият народ и целият Израел разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.

So all the people and all Israel understood that day that it was not of the king to kill Abner the son of Ner.

38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израел!

The king said to his servants, “Don’t you know that there a prince and a great man has fallen today in Israel?

39 Д нес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.

I am weak today, though anointed king. These men, the sons of Zeruiah are too hard for me. May Yahweh reward the evildoer according to his wickedness.”