1 Ч овекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

“Man, who is born of a woman, is of few days, and full of trouble.

2 Ц ъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

He grows up like a flower, and is cut down. He also flees like a shadow, and doesn’t continue.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

Do you open your eyes on such a one, and bring me into judgment with you?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Who can bring a clean thing out of an unclean? Not one.

5 Т ъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Seeing his days are determined, the number of his months is with you, and you have appointed his bounds that he can’t pass;

6 о твърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

Look away from him, that he may rest, until he shall accomplish, as a hireling, his day.

7 З ащото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

“For there is hope for a tree, If it is cut down, that it will sprout again, that the tender branch of it will not cease.

8 д аже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

Though its root grows old in the earth, and its stock dies in the ground,

9 п онеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

yet through the scent of water it will bud, and sprout boughs like a plant.

10 Н о човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

But man dies, and is laid low. Yes, man gives up the spirit, and where is he?

11 К акто водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

As the waters fail from the sea, and the river wastes and dries up,

12 т ака човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

so man lies down and doesn’t rise. Until the heavens are no more, they shall not awake, nor be roused out of their sleep.

13 О , да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

“Oh that you would hide me in Sheol, that you would keep me secret, until your wrath is past, that you would appoint me a set time, and remember me!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

If a man dies, shall he live again? All the days of my warfare would I wait, until my release should come.

15 Щ е повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

You would call, and I would answer you. You would have a desire to the work of your hands.

16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

But now you number my steps. Don’t you watch over my sin?

17 П рестъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

My disobedience is sealed up in a bag. You fasten up my iniquity.

18 Н аистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

“But the mountain falling comes to nothing. The rock is removed out of its place;

19 к акто водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

The waters wear the stones. The torrents of it wash away the dust of the earth. So you destroy the hope of man.

20 Н адделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

You forever prevail against him, and he departs. You change his face, and send him away.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

His sons come to honor, and he doesn’t know it. They are brought low, but he doesn’t perceive it of them.

22 з нае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.

But his flesh on him has pain, and his soul within him mourns.”