1 А Соломон се сроди с египетския цар фараон, като взе фараоновата дъщеря; царят я доведе да живее в Давидовия град, докато завърши съграждането на своя дом, на Господния дом и на стената около Йерусалим.

Solomon made an alliance with Pharaoh king of Egypt, and took Pharaoh’s daughter, and brought her into David’s city, until he had finished building his own house, Yahweh’s house, and the wall around Jerusalem.

2 Н о народът принасяше жертви по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господнето име.

However the people sacrificed in the high places, because there was not yet a house built for Yahweh’s name.

3 И Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на баща си Давид. Само че принасяше жертви и кадеше по високите места.

Solomon loved Yahweh, walking in the statutes of David his father; except that he sacrificed and burned incense in the high places.

4 Е дин ден царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това беше главното високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи жертвеник.

The king went to Gibeon to sacrifice there; for that was the great high place. Solomon offered a thousand burnt offerings on that altar.

5 А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам.

In Gibeon, Yahweh appeared to Solomon in a dream by night; and God said, “Ask for what I should give you.”

6 А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

Solomon said, “You have shown to your servant David my father great loving kindness, because he walked before you in truth, in righteousness, and in uprightness of heart with you. You have kept for him this great loving kindness, that you have given him a son to sit on his throne, as it is today.

7 С ега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам.

Now, Yahweh my God, you have made your servant king instead of David my father. I am just a little child. I don’t know how to go out or come in.

8 С лугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

Your servant is among your people which you have chosen, a great people, that can’t be numbered or counted for multitude.

9 И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?!

Give your servant therefore an understanding heart to judge your people, that I may discern between good and evil; for who is able to judge this great people of yours?”

10 Т ези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.

This request pleased the Lord, that Solomon had asked this thing.

11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,

God said to him, “Because you have asked this thing, and have not asked for yourself long life, nor have you asked for riches for yourself, nor have you asked for the life of your enemies, but have asked for yourself understanding to discern justice;

12 е то, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб.

behold, I have done according to your word. Behold, I have given you a wise and understanding heart; so that there has been no one like you before you, and after you none will arise like you.

13 А при това ти дадох и каквото не си поискал - и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни.

I have also given you that which you have not asked, both riches and honor, so that there will not be any among the kings like you for all your days.

14 А ко ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

If you will walk in my ways, to keep my statutes and my commandments, as your father David walked, then I will lengthen your days.”

15 С оломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги. Соломон съди с мъдрост

Solomon awoke; and behold, it was a dream. Then he came to Jerusalem, and stood before the ark of Yahweh’s covenant, and offered up burnt offerings, offered peace offerings, and made a feast for all his servants.

16 Т огава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.

Then two women who were prostitutes came to the king, and stood before him.

17 Е дната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.

The one woman said, “Oh, my lord, I and this woman dwell in one house. I delivered a child with her in the house.

18 А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.

The third day after I delivered, this woman delivered also. We were together. There was no stranger with us in the house, just us two in the house.

19 И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.

This woman’s child died in the night, because she lay on it.

20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.

She arose at midnight, and took my son from beside me, while your servant slept, and laid it in her bosom, and laid her dead child in my bosom.

21 И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.

When I rose in the morning to nurse my child, behold, it was dead; but when I had looked at it in the morning, behold, it was not my son, whom I bore.”

22 А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.

The other woman said, “No; but the living one is my son, and the dead one is your son.” The first one said, “No; but the dead one is your son, and the living one is my son.” Thus they spoke before the king.

23 Т огава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

Then the king said, “One says, ‘This is my son who lives, and your son is the dead;’ and the other says, ‘No; but your son is the dead one, and my son is the living one.’”

24 Ц арят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.

The king said, “Get me a sword.” So they brought a sword before the king.

25 И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.

The king said, “Divide the living child in two, and give half to the one, and half to the other.”

26 Т огава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

Then the woman whose the living child was spoke to the king, for her heart yearned over her son, and she said, “Oh, my lord, give her the living child, and in no way kill him!” But the other said, “He shall be neither mine nor yours. Divide him.”

27 Т огава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.

Then the king answered, “Give her the living child, and definitely do not kill him. She is his mother.”

28 И целият Израел чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие.

All Israel heard of the judgment which the king had judged; and they feared the king; for they saw that the wisdom of God was in him, to do justice.