1 З атова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

Therefore, holy brothers, partakers of a heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our confession, Jesus;

2 К ойто беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

who was faithful to him who appointed him, as also was Moses in all his house.

3 П онеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

For he has been counted worthy of more glory than Moses, because he who built the house has more honor than the house.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

For every house is built by someone; but he who built all things is God.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

Moses indeed was faithful in all his house as a servant, for a testimony of those things which were afterward to be spoken,

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

but Christ is faithful as a Son over his house; whose house we are, if we hold fast our confidence and the glorying of our hope firm to the end.

7 З атова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

Therefore, even as the Holy Spirit says, “Today if you will hear his voice,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

don’t harden your hearts, as in the rebellion, like as in the day of the trial in the wilderness,

9 к ъдето бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

where your fathers tested me by proving me, and saw my deeds for forty years.

10 З атова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

Therefore I was displeased with that generation, and said, ‘They always err in their heart, but they didn’t know my ways;’

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

as I swore in my wrath, ‘They will not enter into my rest.’”

12 В нимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

Beware, brothers, lest perhaps there be in any one of you an evil heart of unbelief, in falling away from the living God;

13 н о се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

but exhort one another day by day, so long as it is called “today”; lest any one of you be hardened by the deceitfulness of sin.

14 З ащото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

For we have become partakers of Christ, if we hold fast the beginning of our confidence firm to the end:

15 д окато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

while it is said, “Today if you will hear his voice, don’t harden your hearts, as in the rebellion.”

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

For who, when they heard, rebelled? No, didn’t all those who came out of Egypt by Moses?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

With whom was he displeased forty years? Wasn’t it with those who sinned, whose bodies fell in the wilderness?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

To whom did he swear that they wouldn’t enter into his rest, but to those who were disobedient?

19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

We see that they were not able to enter in because of unbelief.