1 З атова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

Therefore, holy brethren, partakers of a heavenly calling, consider Jesus, the Apostle and High Priest of our confession;

2 К ойто беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

He was faithful to Him who appointed Him, as Moses also was in all His house.

3 П онеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

For He has been counted worthy of more glory than Moses, by just so much as the builder of the house has more honor than the house.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

For every house is built by someone, but the builder of all things is God.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

Now Moses was faithful in all His house as a servant, for a testimony of those things which were to be spoken later;

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

but Christ was faithful as a Son over His house— whose house we are, if we hold fast our confidence and the boast of our hope firm until the end.

7 З атова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

Therefore, just as the Holy Spirit says, “ Today if you hear His voice,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

Do not harden your hearts as when they provoked Me, As in the day of trial in the wilderness,

9 к ъдето бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

Where your fathers tried Me by testing Me, And saw My works for forty years.

10 З атова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

“ Therefore I was angry with this generation, And said, ‘They always go astray in their heart, And they did not know My ways ’;

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

As I swore in My wrath, ‘ They shall not enter My rest.’” The Peril of Unbelief

12 В нимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

Take care, brethren, that there not be in any one of you an evil, unbelieving heart that falls away from the living God.

13 н о се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

But encourage one another day after day, as long as it is still called “Today,” so that none of you will be hardened by the deceitfulness of sin.

14 З ащото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

For we have become partakers of Christ, if we hold fast the beginning of our assurance firm until the end,

15 д окато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

while it is said, “ Today if you hear His voice, Do not harden your hearts, as when they provoked Me.”

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

For who provoked Him when they had heard? Indeed, did not all those who came out of Egypt led by Moses?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

And with whom was He angry for forty years? Was it not with those who sinned, whose bodies fell in the wilderness?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

And to whom did He swear that they would not enter His rest, but to those who were disobedient?

19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

So we see that they were not able to enter because of unbelief.