1 Р овоам отиде в Сихем, защото там се беше стекъл целият Израел, за да го направи цар.

Then Rehoboam went to Shechem, for all Israel had come to Shechem to make him king.

2 А Еровоам, Наватовият син, който още беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, като разбра за това, остана в Египет.

Now when Jeroboam the son of Nebat heard of it, he was living in Egypt (for he was yet in Egypt, where he had fled from the presence of King Solomon).

3 Н о пратиха вестоносци и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израелево общество дойдоха и казаха на Ровоам:

Then they sent and called him, and Jeroboam and all the assembly of Israel came and spoke to Rehoboam, saying,

4 Б аща ти направи непоносим хомота ни. Облекчи сега жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който той наложи върху нас, и ще ти работим.

“ Your father made our yoke hard; now therefore lighten the hard service of your father and his heavy yoke which he put on us, and we will serve you.”

5 А той им отговори: Идете си, чакайте три дни. После се върнете при мен. И народът си отиде.

Then he said to them, “ Depart for three days, then return to me.” So the people departed.

6 Т огава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, докато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

King Rehoboam consulted with the elders who had served his father Solomon while he was still alive, saying, “How do you counsel me to answer this people?”

7 Т е му отвърнаха: Ако днес станеш слуга на този народ, да им слугуваш и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

Then they spoke to him, saying, “ If you will be a servant to this people today, and will serve them and grant them their petition, and speak good words to them, then they will be your servants forever.”

8 Н о той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

But he forsook the counsel of the elders which they had given him, and consulted with the young men who grew up with him and served him.

9 З апита ги: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми каза: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

So he said to them, “What counsel do you give that we may answer this people who have spoken to me, saying, ‘Lighten the yoke which your father put on us’?”

10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха следното: Така кажи на този народ, който ти каза: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти ни го облекчи, - така да им отговориш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

The young men who grew up with him spoke to him, saying, “Thus you shall say to this people who spoke to you, saying, ‘Your father made our yoke heavy, now you make it lighter for us!’ But you shall speak to them, ‘My little finger is thicker than my father’s loins!

11 А ко баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Ако баща ми ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.

Whereas my father loaded you with a heavy yoke, I will add to your yoke; my father disciplined you with whips, but I will discipline you with scorpions.’”

12 Т огава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: Върнете се при мене на третия ден.

Then Jeroboam and all the people came to Rehoboam on the third day as the king had directed, saying, “ Return to me on the third day.”

13 И царят отговори на народа остро, като пренебрегна съвета, който старейшините му дадоха,

The king answered the people harshly, for he forsook the advice of the elders which they had given him,

14 и им отговори според съвета на младите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще го направя още по-тежък. Баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпиони.

and he spoke to them according to the advice of the young men, saying, “ My father made your yoke heavy, but I will add to your yoke; my father disciplined you with whips, but I will discipline you with scorpions.”

15 Т ака царят не послуша народа; защото това стана от Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

So the king did not listen to the people; for it was a turn of events from the Lord, that He might establish His word, which the Lord spoke through Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat. The Kingdom Divided; Jeroboam Rules Israel

16 А след като целият Израел видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние с Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израелю! Промисли сега, Давиде, за дома си.

When all Israel saw that the king did not listen to them, the people answered the king, saying, “What portion do we have in David? We have no inheritance in the son of Jesse; To your tents, O Israel! Now look after your own house, David!” So Israel departed to their tents.

17 А колкото до израелтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

But as for the sons of Israel who lived in the cities of Judah, Rehoboam reigned over them.

18 Т огава цар Ровоам прати при израелтяните Адорам, който отговаряше за данъците. Но целият Израел го затрупаха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да се скрие в Йерусалим.

Then King Rehoboam sent Adoram, who was over the forced labor, and all Israel stoned him to death. And King Rehoboam made haste to mount his chariot to flee to Jerusalem.

19 Т ака Израел въстана против Давидовия дом, както е и до днес.

So Israel has been in rebellion against the house of David to this day.

20 А когато целият Израел чу, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израел. Никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

It came about when all Israel heard that Jeroboam had returned, that they sent and called him to the assembly and made him king over all Israel. None but the tribe of Judah followed the house of David.

21 Т огава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израелевия дом и да възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син.

Now when Rehoboam had come to Jerusalem, he assembled all the house of Judah and the tribe of Benjamin, 180, 000 chosen men who were warriors, to fight against the house of Israel to restore the kingdom to Rehoboam the son of Solomon.

22 Н о Божието слово дойде към Божия човек Семая и каза:

But the word of God came to Shemaiah the man of God, saying,

23 Г оворѝ на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, следното:

“Speak to Rehoboam the son of Solomon, king of Judah, and to all the house of Judah and Benjamin and to the rest of the people, saying,

24 Т ака казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израелтяните. Върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това. И те послушаха Господнето слово, върнаха се и си отидоха, според Господнето слово.

‘Thus says the Lord, “You must not go up and fight against your relatives the sons of Israel; return every man to his house, for this thing has come from Me.”’” So they listened to the word of the Lord, and returned and went their way according to the word of the Lord. Jeroboam’s Idolatry

25 Т огава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него. После излезе оттам и съгради Фануил.

Then Jeroboam built Shechem in the hill country of Ephraim, and lived there. And he went out from there and built Penuel.

26 А Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне в Давидовия дом;

Jeroboam said in his heart, “Now the kingdom will return to the house of David.

27 з ащото, ако този народ отива да принася жертви на Господния дом в Йерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, Юдейския цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдейския цар Ровоам.

If this people go up to offer sacrifices in the house of the Lord at Jerusalem, then the heart of this people will return to their lord, even to Rehoboam king of Judah; and they will kill me and return to Rehoboam king of Judah.”

28 З атова царят, като се посъветва, направи две златни телета; и каза на народа: Трудно ви е да възлизате в Йерусалим. Това са боговете ти, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

So the king consulted, and made two golden calves, and he said to them, “It is too much for you to go up to Jerusalem; behold your gods, O Israel, that brought you up from the land of Egypt.”

29 И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.

He set one in Bethel, and the other he put in Dan.

30 А това беше грях, защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше чак до Дан.

Now this thing became a sin, for the people went to worship before the one as far as Dan.

31 Ц арят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакъв народ, които не бяха от Левиевите потомци.

And he made houses on high places, and made priests from among all the people who were not of the sons of Levi.

32 Т огава Еровоам установи празник в осмия месец на петнадесетия ден от месеца подобен на празника, който ставаше в Юдея, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва телетата, които беше направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които беше направил.

Jeroboam instituted a feast in the eighth month on the fifteenth day of the month, like the feast which is in Judah, and he went up to the altar; thus he did in Bethel, sacrificing to the calves which he had made. And he stationed in Bethel the priests of the high places which he had made.

33 А на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който беше намислил в сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който беше издигнал във Ветил. И установи празник за израелтяните и се възкачи на жертвеника, за да покади.

Then he went up to the altar which he had made in Bethel on the fifteenth day in the eighth month, even in the month which he had devised in his own heart; and he instituted a feast for the sons of Israel and went up to the altar to burn incense.