1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

O God, why have You rejected us forever? Why does Your anger smoke against the sheep of Your pasture?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Remember Your congregation, which You have purchased of old, Which You have redeemed to be the tribe of Your inheritance; And this Mount Zion, where You have dwelt.

3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Turn Your footsteps toward the perpetual ruins; The enemy has damaged everything within the sanctuary.

4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

Your adversaries have roared in the midst of Your meeting place; They have set up their own standards for signs.

5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

It seems as if one had lifted up His axe in a forest of trees.

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

And now all its carved work They smash with hatchet and hammers.

7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

They have burned Your sanctuary to the ground; They have defiled the dwelling place of Your name.

8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

They said in their heart, “Let us completely subdue them.” They have burned all the meeting places of God in the land.

9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

We do not see our signs; There is no longer any prophet, Nor is there any among us who knows how long.

10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

How long, O God, will the adversary revile, And the enemy spurn Your name forever?

11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

Why do You withdraw Your hand, even Your right hand? From within Your bosom, destroy them!

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

Yet God is my king from of old, Who works deeds of deliverance in the midst of the earth.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

You divided the sea by Your strength; You broke the heads of the sea monsters in the waters.

14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

You crushed the heads of Leviathan; You gave him as food for the creatures of the wilderness.

15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

You broke open springs and torrents; You dried up ever-flowing streams.

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Yours is the day, Yours also is the night; You have prepared the light and the sun.

17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

You have established all the boundaries of the earth; You have made summer and winter.

18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

Remember this, O Lord, that the enemy has reviled, And a foolish people has spurned Your name.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

Do not deliver the soul of Your turtledove to the wild beast; Do not forget the life of Your afflicted forever.

20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Consider the covenant; For the dark places of the land are full of the habitations of violence.

21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

Let not the oppressed return dishonored; Let the afflicted and needy praise Your name.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

Arise, O God, and plead Your own cause; Remember how the foolish man reproaches You all day long.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Do not forget the voice of Your adversaries, The uproar of those who rise against You which ascends continually.