1 С лед това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

After these things Jesus went away to the other side of the Sea of Galilee (or Tiberias).

2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

A large crowd followed Him, because they saw the signs which He was performing on those who were sick.

3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

Then Jesus went up on the mountain, and there He sat down with His disciples.

4 А наближаваше юдейският празник Пасха.

Now the Passover, the feast of the Jews, was near.

5 И сус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

Therefore Jesus, lifting up His eyes and seeing that a large crowd was coming to Him, said to Philip, “Where are we to buy bread, so that these may eat?”

6 ( А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

This He was saying to test him, for He Himself knew what He was intending to do.

7 Ф илип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

Philip answered Him, “ Two hundred denarii worth of bread is not sufficient for them, for everyone to receive a little.”

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

One of His disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to Him,

9 Т ук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

“There is a lad here who has five barley loaves and two fish, but what are these for so many people?”

10 И сус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

Jesus said, “Have the people sit down.” Now there was much grass in the place. So the men sat down, in number about five thousand.

11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

Jesus then took the loaves, and having given thanks, He distributed to those who were seated; likewise also of the fish as much as they wanted.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

When they were filled, He said to His disciples, “Gather up the leftover fragments so that nothing will be lost.”

13 И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

So they gathered them up, and filled twelve baskets with fragments from the five barley loaves which were left over by those who had eaten.

14 Т огава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

Therefore when the people saw the sign which He had performed, they said, “This is truly the Prophet who is to come into the world.” Jesus Walks on the Water

15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

So Jesus, perceiving that they were intending to come and take Him by force to make Him king, withdrew again to the mountain by Himself alone.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

Now when evening came, His disciples went down to the sea,

17 и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

and after getting into a boat, they started to cross the sea to Capernaum. It had already become dark, and Jesus had not yet come to them.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

The sea began to be stirred up because a strong wind was blowing.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

Then, when they had rowed about three or four miles, they saw Jesus walking on the sea and drawing near to the boat; and they were frightened.

20 Н о Той им каза: Аз съм; не бойте се!

But He said to them, “It is I; do not be afraid.”

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

So they were willing to receive Him into the boat, and immediately the boat was at the land to which they were going.

22 Н а другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

The next day the crowd that stood on the other side of the sea saw that there was no other small boat there, except one, and that Jesus had not entered with His disciples into the boat, but that His disciples had gone away alone.

23 о баче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

There came other small boats from Tiberias near to the place where they ate the bread after the Lord had given thanks.

24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

So when the crowd saw that Jesus was not there, nor His disciples, they themselves got into the small boats, and came to Capernaum seeking Jesus.

25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

When they found Him on the other side of the sea, they said to Him, “ Rabbi, when did You get here?” Words to the People

26 И сус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Jesus answered them and said, “Truly, truly, I say to you, you seek Me, not because you saw signs, but because you ate of the loaves and were filled.

27 Р аботете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

Do not work for the food which perishes, but for the food which endures to eternal life, which the Son of Man will give to you, for on Him the Father, God, has set His seal.”

28 З атова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

Therefore they said to Him, “What shall we do, so that we may work the works of God?”

29 И сус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Jesus answered and said to them, “This is the work of God, that you believe in Him whom He has sent.”

30 Т огава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

So they said to Him, “ What then do You do for a sign, so that we may see, and believe You? What work do You perform?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

Our fathers ate the manna in the wilderness; as it is written, ‘ He gave them bread out of heaven to eat.’”

32 Н а това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

Jesus then said to them, “Truly, truly, I say to you, it is not Moses who has given you the bread out of heaven, but it is My Father who gives you the true bread out of heaven.

33 З ащото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

For the bread of God is that which comes down out of heaven, and gives life to the world.”

34 Т огава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

Then they said to Him, “Lord, always give us this bread.”

35 И сус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

Jesus said to them, “ I am the bread of life; he who comes to Me will not hunger, and he who believes in Me will never thirst.

36 Н о ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

But I said to you that you have seen Me, and yet do not believe.

37 В сичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

All that the Father gives Me will come to Me, and the one who comes to Me I will certainly not cast out.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

For I have come down from heaven, not to do My own will, but the will of Him who sent Me.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

This is the will of Him who sent Me, that of all that He has given Me I lose nothing, but raise it up on the last day.

40 З ащото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

For this is the will of My Father, that everyone who beholds the Son and believes in Him will have eternal life, and I Myself will raise him up on the last day.” Words to the Jews

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

Therefore the Jews were grumbling about Him, because He said, “I am the bread that came down out of heaven.”

42 И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

They were saying, “ Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How does He now say, ‘ I have come down out of heaven’ ?”

43 И сус им отговори: Не роптайте помежду си.

Jesus answered and said to them, “Do not grumble among yourselves.

44 Н икой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

No one can come to Me unless the Father who sent Me draws him; and I will raise him up on the last day.

45 П исано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

It is written in the prophets, ‘ And they shall all be taught of God.’ Everyone who has heard and learned from the Father, comes to Me.

46 Н е че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

Not that anyone has seen the Father, except the One who is from God; He has seen the Father.

47 И стина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

Truly, truly, I say to you, he who believes has eternal life.

48 А з съм хлябът на живота.

I am the bread of life.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died.

50 Т ози е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

This is the bread which comes down out of heaven, so that one may eat of it and not die.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

I am the living bread that came down out of heaven; if anyone eats of this bread, he will live forever; and the bread also which I will give for the life of the world is My flesh.”

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Then the Jews began to argue with one another, saying, “How can this man give us His flesh to eat?”

53 З атова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

So Jesus said to them, “Truly, truly, I say to you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink His blood, you have no life in yourselves.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

He who eats My flesh and drinks My blood has eternal life, and I will raise him up on the last day.

55 З ащото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

For My flesh is true food, and My blood is true drink.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

He who eats My flesh and drinks My blood abides in Me, and I in him.

57 К акто живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

As the living Father sent Me, and I live because of the Father, so he who eats Me, he also will live because of Me.

58 Т ози е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

This is the bread which came down out of heaven; not as the fathers ate and died; he who eats this bread will live forever.” Words to the Disciples

59 Т ова каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

These things He said in the synagogue as He taught in Capernaum.

60 И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Therefore many of His disciples, when they heard this said, “ This is a difficult statement; who can listen to it?”

61 Н о Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

But Jesus, conscious that His disciples grumbled at this, said to them, “Does this cause you to stumble?

62 Т огава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

What then if you see the Son of Man ascending to where He was before?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

It is the Spirit who gives life; the flesh profits nothing; the words that I have spoken to you are spirit and are life.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

But there are some of you who do not believe.” For Jesus knew from the beginning who they were who did not believe, and who it was that would betray Him.

65 И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

And He was saying, “For this reason I have said to you, that no one can come to Me unless it has been granted him from the Father.” Peter’s Confession of Faith

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

As a result of this many of His disciples withdrew and were not walking with Him anymore.

67 Т огава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

So Jesus said to the twelve, “You do not want to go away also, do you?”

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

Simon Peter answered Him, “Lord, to whom shall we go? You have words of eternal life.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

We have believed and have come to know that You are the Holy One of God.”

70 И сус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

Jesus answered them, “ Did I Myself not choose you, the twelve, and yet one of you is a devil?”

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Now He meant Judas the son of Simon Iscariot, for he, one of the twelve, was going to betray Him.