1 С лед това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израелтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си,

Now on the twenty-fourth day of this month the sons of Israel assembled with fasting, in sackcloth and with dirt upon them.

2 И зраелевият род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

The descendants of Israel separated themselves from all foreigners, and stood and confessed their sins and the iniquities of their fathers.

3 П рез една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на Господа, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

While they stood in their place, they read from the book of the law of the Lord their God for a fourth of the day; and for another fourth they confessed and worshiped the Lord their God.

4 Т огава някои от левитите - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий - застанаха на платформата и извикаха със силен глас към Господа, своя Бог.

Now on the Levites’ platform stood Jeshua, Bani, Kadmiel, Shebaniah, Bunni, Sherebiah, Bani and Chenani, and they cried with a loud voice to the Lord their God.

5 П осле левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала.

Then the Levites, Jeshua, Kadmiel, Bani, Hashabneiah, Sherebiah, Hodiah, Shebaniah and Pethahiah, said, “Arise, bless the Lord your God forever and ever! O may Your glorious name be blessed And exalted above all blessing and praise!

6 Т и си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

“ You alone are the Lord. You have made the heavens, The heaven of heavens with all their host, The earth and all that is on it, The seas and all that is in them. You give life to all of them And the heavenly host bows down before You.

7 Т и си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам;

“You are the Lord God, Who chose Abram And brought him out from Ur of the Chaldees, And gave him the name Abraham.

8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците - че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен.

“You found his heart faithful before You, And made a covenant with him To give him the land of the Canaanite, Of the Hittite and the Amorite, Of the Perizzite, the Jebusite and the Girgashite— To give it to his descendants. And You have fulfilled Your promise, For You are righteous.

9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море.

“ You saw the affliction of our fathers in Egypt, And heard their cry by the Red Sea.

10 Т и показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.

“Then You performed signs and wonders against Pharaoh, Against all his servants and all the people of his land; For You knew that they acted arrogantly toward them, And made a name for Yourself as it is this day.

11 Т и раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините - като камък в силните води.

“ You divided the sea before them, So they passed through the midst of the sea on dry ground; And their pursuers You hurled into the depths, Like a stone into raging waters.

12 П ри това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем - с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

“And with a pillar of cloud You led them by day, And with a pillar of fire by night To light for them the way In which they were to go.

13 С ъщо Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди;

“Then You came down on Mount Sinai, And spoke with them from heaven; You gave them just ordinances and true laws, Good statutes and commandments.

14 и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей.

“So You made known to them Your holy sabbath, And laid down for them commandments, statutes and law, Through Your servant Moses.

15 Т и им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш.

“You provided bread from heaven for them for their hunger, You brought forth water from a rock for them for their thirst, And You told them to enter in order to possess The land which You swore to give them.

16 Н о те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

“But they, our fathers, acted arrogantly; They became stubborn and would not listen to Your commandments.

17 т е отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави.

“They refused to listen, And did not remember Your wondrous deeds which You had performed among them; So they became stubborn and appointed a leader to return to their slavery in Egypt. But You are a God of forgiveness, Gracious and compassionate, Slow to anger and abounding in lovingkindness; And You did not forsake them.

18 Д аже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства,

“Even when they made for themselves A calf of molten metal And said, ‘This is your God Who brought you up from Egypt,’ And committed great blasphemies,

19 Т и пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

You, in Your great compassion, Did not forsake them in the wilderness; The pillar of cloud did not leave them by day, To guide them on their way, Nor the pillar of fire by night, to light for them the way in which they were to go.

20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни.

“ You gave Your good Spirit to instruct them, Your manna You did not withhold from their mouth, And You gave them water for their thirst.

21 Д аже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха.

“Indeed, forty years You provided for them in the wilderness and they were not in want; Their clothes did not wear out, nor did their feet swell.

22 П ри това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

“You also gave them kingdoms and peoples, And allotted them to them as a boundary. They took possession of the land of Sihon the king of Heshbon And the land of Og the king of Bashan.

23 Т и умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

“You made their sons numerous as the stars of heaven, And You brought them into the land Which You had told their fathers to enter and possess.

24 И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

“ So their sons entered and possessed the land. And You subdued before them the inhabitants of the land, the Canaanites, And You gave them into their hand, with their kings and the peoples of the land, To do with them as they desired.

25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост.

“ They captured fortified cities and a fertile land. They took possession of houses full of every good thing, Hewn cisterns, vineyards, olive groves, Fruit trees in abundance. So they ate, were filled and grew fat, And reveled in Your great goodness.

26 Н о те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства.

“ But they became disobedient and rebelled against You, And cast Your law behind their backs And killed Your prophets who had admonished them So that they might return to You, And they committed great blasphemies.

27 З атова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им.

“Therefore You delivered them into the hand of their oppressors who oppressed them, But when they cried to You in the time of their distress, You heard from heaven, and according to Your great compassion You gave them deliverers who delivered them from the hand of their oppressors.

28 Н о като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

“But as soon as they had rest, they did evil again before You; Therefore You abandoned them to the hand of their enemies, so that they ruled over them. When they cried again to You, You heard from heaven, And many times You rescued them according to Your compassion,

29 Т и и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха.

And admonished them in order to turn them back to Your law. Yet they acted arrogantly and did not listen to Your commandments but sinned against Your ordinances, By which if a man observes them he shall live. And they turned a stubborn shoulder and stiffened their neck, and would not listen.

30 В ъпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

“ However, You bore with them for many years, And admonished them by Your Spirit through Your prophets, Yet they would not give ear. Therefore You gave them into the hand of the peoples of the lands.

31 О баче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

“Nevertheless, in Your great compassion You did not make an end of them or forsake them, For You are a gracious and compassionate God.

32 И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.

“Now therefore, our God, the great, the mighty, and the awesome God, who keeps covenant and lovingkindness, Do not let all the hardship seem insignificant before You, Which has come upon us, our kings, our princes, our priests, our prophets, our fathers and on all Your people, From the days of the kings of Assyria to this day.

33 Н аистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

“However, You are just in all that has come upon us; For You have dealt faithfully, but we have acted wickedly.

34 О ще царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

“For our kings, our leaders, our priests and our fathers have not kept Your law Or paid attention to Your commandments and Your admonitions with which You have admonished them.

35 З ащото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела.

“But they, in their own kingdom, With Your great goodness which You gave them, With the broad and rich land which You set before them, Did not serve You or turn from their evil deeds.

36 Е то, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея.

“Behold, we are slaves today, And as to the land which You gave to our fathers to eat of its fruit and its bounty, Behold, we are slaves in it.

37 Т я дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. Завет/договор на Израел

“ Its abundant produce is for the kings Whom You have set over us because of our sins; They also rule over our bodies And over our cattle as they please, So we are in great distress. A Covenant Results

38 П оради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците и свещениците ни го подпечатват.

“ Now because of all this We are making an agreement in writing; And on the sealed document are the names of our leaders, our Levites and our priests.”