1 ( По слав. 138.) За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и си ме познал.

O Lord, You have searched me and known me.

2 Т и познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч.

You know when I sit down and when I rise up; You understand my thought from afar.

3 И здирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.

You scrutinize my path and my lying down, And are intimately acquainted with all my ways.

4 З ащото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.

Even before there is a word on my tongue, Behold, O Lord, You know it all.

5 Т и си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си.

You have enclosed me behind and before, And laid Your hand upon me.

6 Т ова знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.

Such knowledge is too wonderful for me; It is too high, I cannot attain to it.

7 К ъде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?

Where can I go from Your Spirit? Or where can I flee from Your presence?

8 А ко възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

If I ascend to heaven, You are there; If I make my bed in Sheol, behold, You are there.

9 А ко взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,

If I take the wings of the dawn, If I dwell in the remotest part of the sea,

10 и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.

Even there Your hand will lead me, And Your right hand will lay hold of me.

11 А ко кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ,

If I say, “Surely the darkness will overwhelm me, And the light around me will be night,”

12 т о и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

Even the darkness is not dark to You, And the night is as bright as the day. Darkness and light are alike to You.

13 З ащото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми.

For You formed my inward parts; You wove me in my mother’s womb.

14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.

I will give thanks to You, for I am fearfully and wonderfully made; Wonderful are Your works, And my soul knows it very well.

15 К остите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма.

My frame was not hidden from You, When I was made in secret, And skillfully wrought in the depths of the earth;

16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.

Your eyes have seen my unformed substance; And in Your book were all written The days that were ordained for me, When as yet there was not one of them.

17 И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им!

How precious also are Your thoughts to me, O God! How vast is the sum of them!

18 А ко бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе.

If I should count them, they would outnumber the sand. When I awake, I am still with You.

19 Н епременно ще поразиш нечестивите, Боже; и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.

O that You would slay the wicked, O God; Depart from me, therefore, men of bloodshed.

20 З ащото говорят против Тебе нечестиво и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.

For they speak against You wickedly, And Your enemies take Your name in vain.

21 Н е мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?

Do I not hate those who hate You, O Lord ? And do I not loathe those who rise up against You?

22 С ъс съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги смятам.

I hate them with the utmost hatred; They have become my enemies.

23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми;

Search me, O God, and know my heart; Try me and know my anxious thoughts;

24 и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път.

And see if there be any hurtful way in me, And lead me in the everlasting way.