1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Am I not free? Am I not an apostle? Have I not seen Jesus our Lord? Are you not my work in the Lord?

2 А ко на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

If to others I am not an apostle, at least I am to you; for you are the seal of my apostleship in the Lord.

3 Е то моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:

My defense to those who examine me is this:

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

Do we not have a right to eat and drink?

5 Н ямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

Do we not have a right to take along a believing wife, even as the rest of the apostles and the brothers of the Lord and Cephas?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

Or do only Barnabas and I not have a right to refrain from working?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

Who at any time serves as a soldier at his own expense? Who plants a vineyard and does not eat the fruit of it? Or who tends a flock and does not use the milk of the flock?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

I am not speaking these things according to human judgment, am I? Or does not the Law also say these things?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

For it is written in the Law of Moses, “ You shall not muzzle the ox while he is threshing.” God is not concerned about oxen, is He?

10 и ли го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

Or is He speaking altogether for our sake? Yes, for our sake it was written, because the plowman ought to plow in hope, and the thresher to thresh in hope of sharing the crops.

11 А ко ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

If we sowed spiritual things in you, is it too much if we reap material things from you?

12 А ко други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

If others share the right over you, do we not more? Nevertheless, we did not use this right, but we endure all things so that we will cause no hindrance to the gospel of Christ.

13 Н е знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?

Do you not know that those who perform sacred services eat the food of the temple, and those who attend regularly to the altar have their share from the altar?

14 Т ака и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

So also the Lord directed those who proclaim the gospel to get their living from the gospel.

15 Н о аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

But I have used none of these things. And I am not writing these things so that it will be done so in my case; for it would be better for me to die than have any man make my boast an empty one.

16 З ащото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.

For if I preach the gospel, I have nothing to boast of, for I am under compulsion; for woe is me if I do not preach the gospel.

17 П онеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

For if I do this voluntarily, I have a reward; but if against my will, I have a stewardship entrusted to me.

18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

What then is my reward? That, when I preach the gospel, I may offer the gospel without charge, so as not to make full use of my right in the gospel.

19 З ащото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.

For though I am free from all men, I have made myself a slave to all, so that I may win more.

20 З а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

To the Jews I became as a Jew, so that I might win Jews; to those who are under the Law, as under the Law though not being myself under the Law, so that I might win those who are under the Law;

21 З а тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.

to those who are without law, as without law, though not being without the law of God but under the law of Christ, so that I might win those who are without law.

22 З а слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

To the weak I became weak, that I might win the weak; I have become all things to all men, so that I may by all means save some.

23 В сичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

I do all things for the sake of the gospel, so that I may become a fellow partaker of it.

24 Н е знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

Do you not know that those who run in a race all run, but only one receives the prize? Run in such a way that you may win.

25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние - нетленен.

Everyone who competes in the games exercises self-control in all things. They then do it to receive a perishable wreath, but we an imperishable.

26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям - не като че бия въздуха;

Therefore I run in such a way, as not without aim; I box in such a way, as not beating the air;

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

but I discipline my body and make it my slave, so that, after I have preached to others, I myself will not be disqualified.