1 ( По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

My God, my God, why have You forsaken me? Far from my deliverance are the words of my groaning.

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

O my God, I cry by day, but You do not answer; And by night, but I have no rest.

3 Н о Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

Yet You are holy, O You who are enthroned upon the praises of Israel.

4 Н а Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

In You our fathers trusted; They trusted and You delivered them.

5 К ъм Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

To You they cried out and were delivered; In You they trusted and were not disappointed.

6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

But I am a worm and not a man, A reproach of men and despised by the people.

7 В сички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

All who see me sneer at me; They separate with the lip, they wag the head, saying,

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

“ Commit yourself to the Lord; let Him deliver him; Let Him rescue him, because He delights in him.”

9 Н о Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

Yet You are He who brought me forth from the womb; You made me trust when upon my mother’s breasts.

10 н а Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Upon You I was cast from birth; You have been my God from my mother’s womb.

11 Д а не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

Be not far from me, for trouble is near; For there is none to help.

12 М ного телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Many bulls have surrounded me; Strong bulls of Bashan have encircled me.

13 О твориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

They open wide their mouth at me, As a ravening and a roaring lion.

14 Р азлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

I am poured out like water, And all my bones are out of joint; My heart is like wax; It is melted within me.

15 С илата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

My strength is dried up like a potsherd, And my tongue cleaves to my jaws; And You lay me in the dust of death.

16 З ащото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

For dogs have surrounded me; A band of evildoers has encompassed me; They pierced my hands and my feet.

17 М ога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

I can count all my bones. They look, they stare at me;

18 Р азделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

They divide my garments among them, And for my clothing they cast lots.

19 Н о Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

But You, O Lord, be not far off; O You my help, hasten to my assistance.

20 И збави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

Deliver my soul from the sword, My only life from the power of the dog.

21 И збави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

Save me from the lion’s mouth; From the horns of the wild oxen You answer me.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

I will tell of Your name to my brethren; In the midst of the assembly I will praise You.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

You who fear the Lord, praise Him; All you descendants of Jacob, glorify Him, And stand in awe of Him, all you descendants of Israel.

24 З ащото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

For He has not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; Nor has He hidden His face from him; But when he cried to Him for help, He heard.

25 О т Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

From You comes my praise in the great assembly; I shall pay my vows before those who fear Him.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

The afflicted will eat and be satisfied; Those who seek Him will praise the Lord. Let your heart live forever!

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

All the ends of the earth will remember and turn to the Lord, And all the families of the nations will worship before You.

28 з ащото царството е на Господа и Той владее над народите.

For the kingdom is the Lord’s And He rules over the nations.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

All the prosperous of the earth will eat and worship, All those who go down to the dust will bow before Him, Even he who cannot keep his soul alive.

30 н еговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

Posterity will serve Him; It will be told of the Lord to the coming generation.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

They will come and will declare His righteousness To a people who will be born, that He has performed it.