1 С ине мой, не забравяй поуката ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,

My son, do not forget my teaching, But let your heart keep my commandments;

2 з ащото дългоденствие, години на живот и мир ще ти прибавят те.

For length of days and years of life And peace they will add to you.

3 Б лагост и вярност нека не те изоставят; вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си.

Do not let kindness and truth leave you; Bind them around your neck, Write them on the tablet of your heart.

4 Т ака ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората.

So you will find favor and good repute In the sight of God and man.

5 У повавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

Trust in the Lord with all your heart And do not lean on your own understanding.

6 В ъв всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.

In all your ways acknowledge Him, And He will make your paths straight.

7 Н е мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и се отклонявай от зло;

Do not be wise in your own eyes; Fear the Lord and turn away from evil.

8 т ова ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти.

It will be healing to your body And refreshment to your bones.

9 П очитай Господа от имота си и от първото на целия доход.

Honor the Lord from your wealth And from the first of all your produce;

10 Т ака ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.

So your barns will be filled with plenty And your vats will overflow with new wine.

11 С ине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава,

My son, do not reject the discipline of the Lord Or loathe His reproof,

12 з ащото Господ изобличава онзи, когото обича, както и бащата - сина, който му е мил.

For whom the Lord loves He reproves, Even as a father corrects the son in whom he delights.

13 Б лажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум,

How blessed is the man who finds wisdom And the man who gains understanding.

14 з ащото търговията с нея е по-изгодна от търговията със сребро и печалбата от нея - по-скъпа от чисто злато.

For her profit is better than the profit of silver And her gain better than fine gold.

15 Т я е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

She is more precious than jewels; And nothing you desire compares with her.

16 Д ългоденствие е в десницата ѝ и в левицата ѝ - богатство и слава.

Long life is in her right hand; In her left hand are riches and honor.

17 П ътищата ѝ са пътища приятни и всичките ѝ пътеки - мир.

Her ways are pleasant ways And all her paths are peace.

18 Т я е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат.

She is a tree of life to those who take hold of her, And happy are all who hold her fast.

19 С мъдрост Господ основа земята, с разум утвърди небето.

The Lord by wisdom founded the earth, By understanding He established the heavens.

20 Ч рез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса.

By His knowledge the deeps were broken up And the skies drip with dew.

21 С ине мой, не отделяй тези неща от очите си; пази здравомислие и разсъдливост,

My son, let them not vanish from your sight; Keep sound wisdom and discretion,

22 т ака те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти.

So they will be life to your soul And adornment to your neck.

23 Т огава ще ходиш безопасно по пътя си и кракът ти няма да се спъне.

Then you will walk in your way securely And your foot will not stumble.

24 К огато лягаш, няма да се страхуваш. Да! Ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

When you lie down, you will not be afraid; When you lie down, your sleep will be sweet.

25 Н яма да се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Do not be afraid of sudden fear Nor of the onslaught of the wicked when it comes;

26 з ащото Господ ще бъде твое упование и ще опази крака ти от клопка.

For the Lord will be your confidence And will keep your foot from being caught.

27 Н е въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш.

Do not withhold good from those to whom it is due, When it is in your power to do it.

28 Н е казвай на ближния си: Иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае.

Do not say to your neighbor, “Go, and come back, And tomorrow I will give it,” When you have it with you.

29 Н е намисляй зло против ближния си, който с увереност живее при тебе.

Do not devise harm against your neighbor, While he lives securely beside you.

30 Н е се карай с някого без причина, щом не ти е направил зло.

Do not contend with a man without cause, If he has done you no harm.

31 Н е завиждай на човек-насилник и не избирай нито един от пътищата му,

Do not envy a man of violence And do not choose any of his ways.

32 з ащото Господ се гнуси от извратения, а общува интимно с праведните.

For the devious are an abomination to the Lord; But He is intimate with the upright.

33 П роклятия от Господа има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните.

The curse of the Lord is on the house of the wicked, But He blesses the dwelling of the righteous.

34 Н аистина Той се присмива на присмивателите, а на смирените дава благодат.

Though He scoffs at the scoffers, Yet He gives grace to the afflicted.

35 М ъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.

The wise will inherit honor, But fools display dishonor.