1 Е то имената на синовете на Израел, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си:

Now these are the names of the sons of Israel who came to Egypt with Jacob; they came each one with his household:

2 Р увим, Симеон, Левий и Юда,

Reuben, Simeon, Levi and Judah;

3 И сахар, Завулон и Вениамин,

Issachar, Zebulun and Benjamin;

4 Д ан и Нефталим, Гад и Асир.

Dan and Naphtali, Gad and Asher.

5 В сички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет.

All the persons who came from the loins of Jacob were seventy in number, but Joseph was already in Egypt.

6 И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение.

Joseph died, and all his brothers and all that generation.

7 А потомците на Израел се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях.

But the sons of Israel were fruitful and increased greatly, and multiplied, and became exceedingly mighty, so that the land was filled with them.

8 Т огава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.

Now a new king arose over Egypt, who did not know Joseph.

9 Т ой каза на народа си: Вижте, този народ, израелтяните, са по-многобройни и по-силни от нас;

He said to his people, “Behold, the people of the sons of Israel are more and mightier than we.

10 н ека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни.

Come, let us deal wisely with them, or else they will multiply and in the event of war, they will also join themselves to those who hate us, and fight against us and depart from the land.”

11 З атова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници.

So they appointed taskmasters over them to afflict them with hard labor. And they built for Pharaoh storage cities, Pithom and Raamses.

12 Н о колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израелтяните.

But the more they afflicted them, the more they multiplied and the more they spread out, so that they were in dread of the sons of Israel.

13 З атова египтяните караха жестоко израелтяните да работят;

The Egyptians compelled the sons of Israel to labor rigorously;

14 о горчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа - всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки.

and they made their lives bitter with hard labor in mortar and bricks and at all kinds of labor in the field, all their labors which they rigorously imposed on them.

15 П ри това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):

Then the king of Egypt spoke to the Hebrew midwives, one of whom was named Shiphrah and the other was named Puah;

16 К огато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

and he said, “When you are helping the Hebrew women to give birth and see them upon the birthstool, if it is a son, then you shall put him to death; but if it is a daughter, then she shall live.”

17 Н о бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

But the midwives feared God, and did not do as the king of Egypt had commanded them, but let the boys live.

18 Т огава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?

So the king of Egypt called for the midwives and said to them, “Why have you done this thing, and let the boys live?”

19 А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях.

The midwives said to Pharaoh, “Because the Hebrew women are not as the Egyptian women; for they are vigorous and give birth before the midwife can get to them.”

20 З атова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много.

So God was good to the midwives, and the people multiplied, and became very mighty.

21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства.

Because the midwives feared God, He established households for them.

22 Т огава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.

Then Pharaoh commanded all his people, saying, “ Every son who is born you are to cast into the Nile, and every daughter you are to keep alive.”