1 И народът роптаеше зле в ушите на Господа; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана.

Now the people became like those who complain of adversity in the hearing of the Lord; and when the Lord heard it, His anger was kindled, and the fire of the Lord burned among them and consumed some of the outskirts of the camp.

2 Т огава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа и огънят престана.

The people therefore cried out to Moses, and Moses prayed to the Lord and the fire died out.

3 И онова място бе наречено Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.

So the name of that place was called Taberah, because the fire of the Lord burned among them.

4 Р азноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израелтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

The rabble who were among them had greedy desires; and also the sons of Israel wept again and said, “ Who will give us meat to eat?

5 Н ие помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

We remember the fish which we used to eat free in Egypt, the cucumbers and the melons and the leeks and the onions and the garlic,

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

but now our appetite is gone. There is nothing at all to look at except this manna.”

7 ( А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

Now the manna was like coriander seed, and its appearance like that of bdellium.

8 Н ародът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

The people would go about and gather it and grind it between two millstones or beat it in the mortar, and boil it in the pot and make cakes with it; and its taste was as the taste of cakes baked with oil.

9 К огато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

When the dew fell on the camp at night, the manna would fall with it. The Complaint of Moses

10 И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

Now Moses heard the people weeping throughout their families, each man at the doorway of his tent; and the anger of the Lord was kindled greatly, and Moses was displeased.

11 М оисей запита Господа: Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

So Moses said to the Lord, “Why have You been so hard on Your servant? And why have I not found favor in Your sight, that You have laid the burden of all this people on me?

12 А з ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

Was it I who conceived all this people? Was it I who brought them forth, that You should say to me, ‘Carry them in your bosom as a nurse carries a nursing infant, to the land which You swore to their fathers’?

13 О ткъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

Where am I to get meat to give to all this people? For they weep before me, saying, ‘Give us meat that we may eat!’

14 А з сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

I alone am not able to carry all this people, because it is too burdensome for me.

15 А ко Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

So if You are going to deal thus with me, please kill me at once, if I have found favor in Your sight, and do not let me see my wretchedness.” Seventy Elders to Assist

16 Т огава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израелевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

The Lord therefore said to Moses, “Gather for Me seventy men from the elders of Israel, whom you know to be the elders of the people and their officers and bring them to the tent of meeting, and let them take their stand there with you.

17 И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

Then I will come down and speak with you there, and I will take of the Spirit who is upon you, and will put Him upon them; and they shall bear the burden of the people with you, so that you will not bear it all alone.

18 И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

Say to the people, ‘ Consecrate yourselves for tomorrow, and you shall eat meat; for you have wept in the ears of the Lord, saying, “Oh that someone would give us meat to eat! For we were well-off in Egypt.” Therefore the Lord will give you meat and you shall eat.

19 Н яма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

You shall eat, not one day, nor two days, nor five days, nor ten days, nor twenty days,

20 а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

but a whole month, until it comes out of your nostrils and becomes loathsome to you; because you have rejected the Lord who is among you and have wept before Him, saying, “Why did we ever leave Egypt?”’”

21 М оисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

But Moses said, “The people, among whom I am, are 600, 000 on foot; yet You have said, ‘I will give them meat, so that they may eat for a whole month.’

22 Д а се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

Should flocks and herds be slaughtered for them, to be sufficient for them? Or should all the fish of the sea be gathered together for them, to be sufficient for them?”

23 А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не.

The Lord said to Moses, “Is the Lord’s power limited? Now you shall see whether My word will come true for you or not.”

24 И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

So Moses went out and told the people the words of the Lord. Also, he gathered seventy men of the elders of the people, and stationed them around the tent.

25 Т огава Господ слезе в облака и говорѝ с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

Then the Lord came down in the cloud and spoke to him; and He took of the Spirit who was upon him and placed Him upon the seventy elders. And when the Spirit rested upon them, they prophesied. But they did not do it again.

26 О баче двама от мъжете бяха останали в стана - името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

But two men had remained in the camp; the name of one was Eldad and the name of the other Medad. And the Spirit rested upon them (now they were among those who had been registered, but had not gone out to the tent), and they prophesied in the camp.

27 И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

So a young man ran and told Moses and said, “Eldad and Medad are prophesying in the camp.”

28 Т огава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забранѝ им.

Then Joshua the son of Nun, the attendant of Moses from his youth, said, “ Moses, my lord, restrain them.”

29 А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!

But Moses said to him, “Are you jealous for my sake? Would that all the Lord’s people were prophets, that the Lord would put His Spirit upon them!”

30 И Моисей отиде в стана, той и Израелевите старейшини.

Then Moses returned to the camp, both he and the elders of Israel. The Quail and the Plague

31 Т огава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

Now there went forth a wind from the Lord and it brought quail from the sea, and let them fall beside the camp, about a day’s journey on this side and a day’s journey on the other side, all around the camp and about two cubits deep on the surface of the ground.

32 Т огава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

The people spent all day and all night and all the next day, and gathered the quail (he who gathered least gathered ten homers) and they spread them out for themselves all around the camp.

33 А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

While the meat was still between their teeth, before it was chewed, the anger of the Lord was kindled against the people, and the Lord struck the people with a very severe plague.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора.

So the name of that place was called Kibroth-hattaavah, because there they buried the people who had been greedy.

35 А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.

From Kibroth-hattaavah the people set out for Hazeroth, and they remained at Hazeroth.