1 А ето наследството, което израелтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

Now these are the territories which the sons of Israel inherited in the land of Canaan, which Eleazar the priest, and Joshua the son of Nun, and the heads of the households of the tribes of the sons of Israel apportioned to them for an inheritance,

2 С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както Господ беше заповядал чрез Моисей.

by the lot of their inheritance, as the Lord commanded through Moses, for the nine tribes and the half-tribe.

3 З ащото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях.

For Moses had given the inheritance of the two tribes and the half-tribe beyond the Jordan; but he did not give an inheritance to the Levites among them.

4 З ащото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им.

For the sons of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim, and they did not give a portion to the Levites in the land, except cities to live in, with their pasture lands for their livestock and for their property.

5 К акто Господ беше заповядал на Моисей, така направиха израелтяните, като разделиха земята.

Thus the sons of Israel did just as the Lord had commanded Moses, and they divided the land.

6 В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни.

Then the sons of Judah drew near to Joshua in Gilgal, and Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite said to him, “You know the word which the Lord spoke to Moses the man of God concerning you and me in Kadesh-barnea.

7 А з бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял.

I was forty years old when Moses the servant of the Lord sent me from Kadesh-barnea to spy out the land, and I brought word back to him as it was in my heart.

8 Б ратята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

Nevertheless my brethren who went up with me made the heart of the people melt with fear; but I followed the Lord my God fully.

9 З атова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

So Moses swore on that day, saying, ‘Surely the land on which your foot has trodden will be an inheritance to you and to your children forever, because you have followed the Lord my God fully.’

10 И така, Господ ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто Господ говорѝ това на Моисей, когато Израел се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години.

Now behold, the Lord has let me live, just as He spoke, these forty-five years, from the time that the Lord spoke this word to Moses, when Israel walked in the wilderness; and now behold, I am eighty-five years old today.

11 Д нес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега - да воювам, да излизам и да влизам.

I am still as strong today as I was in the day Moses sent me; as my strength was then, so my strength is now, for war and for going out and coming in.

12 И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която Господ каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано Господ бъде с мен и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

Now then, give me this hill country about which the Lord spoke on that day, for you heard on that day that Anakim were there, with great fortified cities; perhaps the Lord will be with me, and I will drive them out as the Lord has spoken.”

13 Т огава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство.

So Joshua blessed him and gave Hebron to Caleb the son of Jephunneh for an inheritance.

14 Х еврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израелевия Бог.

Therefore, Hebron became the inheritance of Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite until this day, because he followed the Lord God of Israel fully.

15 П реди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

Now the name of Hebron was formerly Kiriath-arba; for Arba was the greatest man among the Anakim. Then the land had rest from war.