1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

“But now those younger than I mock me, Whose fathers I disdained to put with the dogs of my flock.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

“Indeed, what good was the strength of their hands to me? Vigor had perished from them.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

“From want and famine they are gaunt Who gnaw the dry ground by night in waste and desolation,

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

Who pluck mallow by the bushes, And whose food is the root of the broom shrub.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

“They are driven from the community; They shout against them as against a thief,

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

So that they dwell in dreadful valleys, In holes of the earth and of the rocks.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

“Among the bushes they cry out; Under the nettles they are gathered together.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

“ Fools, even those without a name, They were scourged from the land.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

“And now I have become their taunt, I have even become a byword to them.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

“They abhor me and stand aloof from me, And they do not refrain from spitting at my face.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

“Because He has loosed His bowstring and afflicted me, They have cast off the bridle before me.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

“On the right hand their brood arises; They thrust aside my feet and build up against me their ways of destruction.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

“They break up my path, They profit from my destruction; No one restrains them.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

“As through a wide breach they come, Amid the tempest they roll on.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

“ Terrors are turned against me; They pursue my honor as the wind, And my prosperity has passed away like a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

“And now my soul is poured out within me; Days of affliction have seized me.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

“At night it pierces my bones within me, And my gnawing pains take no rest.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

“By a great force my garment is distorted; It binds me about as the collar of my coat.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

“He has cast me into the mire, And I have become like dust and ashes.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

“I cry out to You for help, but You do not answer me; I stand up, and You turn Your attention against me.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

“You have become cruel to me; With the might of Your hand You persecute me.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

“You lift me up to the wind and cause me to ride; And You dissolve me in a storm.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

“For I know that You will bring me to death And to the house of meeting for all living.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

“Yet does not one in a heap of ruins stretch out his hand, Or in his disaster therefore cry out for help?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

“Have I not wept for the one whose life is hard? Was not my soul grieved for the needy?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

“When I expected good, then evil came; When I waited for light, then darkness came.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

“ I am seething within and cannot relax; Days of affliction confront me.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

“I go about mourning without comfort; I stand up in the assembly and cry out for help.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

“I have become a brother to jackals And a companion of ostriches.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

“My skin turns black on me, And my bones burn with fever.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

“Therefore my harp is turned to mourning, And my flute to the sound of those who weep.