Йов 30 ~ Иов 30

picture

1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

А ныне смеются надо мною младшие меня летами, те, которых отцов я не согласился бы поместить с псами стад моих.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

И сила рук их к чему мне? Над ними уже прошло время.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Бедностью и голодом истощенные, они убегают в степь безводную, мрачную и опустевшую;

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

щиплют зелень подле кустов, и ягоды можжевельника--хлеб их.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

Из общества изгоняют их, кричат на них, как на воров,

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

чтобы жили они в рытвинах потоков, в ущельях земли и утесов.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Ревут между кустами, жмутся под терном.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

Люди отверженные, люди без имени, отребье земли!

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

Их-то сделался я ныне песнью и пищею разговора их.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

Они гнушаются мною, удаляются от меня и не удерживаются плевать пред лицем моим.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

Так как Он развязал повод мой и поразил меня, то они сбросили с себя узду пред лицем моим.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

С правого боку встает это исчадие, сбивает меня с ног, направляет гибельные свои пути ко мне.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

А мою стезю испортили: всё успели сделать к моей погибели, не имея помощника.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

Они пришли ко мне, как сквозь широкий пролом; с шумом бросились на меня.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Ужасы устремились на меня; как ветер, развеялось величие мое, и счастье мое унеслось, как облако.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

И ныне изливается душа моя во мне: дни скорби объяли меня.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

Ночью ноют во мне кости мои, и жилы мои не имеют покоя.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

С великим трудом снимается с меня одежда моя; края хитона моего жмут меня.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

Он бросил меня в грязь, и я стал, как прах и пепел.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

Я взываю к Тебе, и Ты не внимаешь мне, --стою, а Ты смотришь на меня.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

Ты сделался жестоким ко мне, крепкою рукою враждуешь против меня.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

Ты поднял меня и заставил меня носиться по ветру и сокрушаешь меня.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

Так, я знаю, что Ты приведешь меня к смерти и в дом собрания всех живущих.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

Верно, Он не прострет руки Своей на дом костей: будут ли они кричать при своем разрушении?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

Не плакал ли я о том, кто был в горе? не скорбела ли душа моя о бедных?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

Когда я чаял добра, пришло зло; когда ожидал света, пришла тьма.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

Мои внутренности кипят и не перестают; встретили меня дни печали.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

Я хожу почернелый, но не от солнца; встаю в собрании и кричу.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

Я стал братом шакалам и другом страусам.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

Моя кожа почернела на мне, и кости мои обгорели от жара.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

И цитра моя сделалась унылою, и свирель моя--голосом плачевным.