1 ( По слав. 37.) Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.

(37-1) ^^Псалом Давида. В воспоминание^^. (37-2) Господи! не в ярости Твоей обличай меня и не во гневе Твоем наказывай меня,

2 З ащото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.

(37-3) ибо стрелы Твои вонзились в меня, и рука Твоя тяготеет на мне.

3 Н яма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

(37-4) Нет целого места в плоти моей от гнева Твоего; нет мира в костях моих от грехов моих,

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.

(37-5) ибо беззакония мои превысили голову мою, как тяжелое бремя отяготели на мне,

5 С мърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.

(37-6) смердят, гноятся раны мои от безумия моего.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.

(37-7) Я согбен и совсем поник, весь день сетуя хожу,

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,

(37-8) ибо чресла мои полны воспалениями, и нет целого места в плоти моей.

8 и знемощях и премного съм смазан, охкам поради безпокойствието на сърцето си.

(37-9) Я изнемог и сокрушен чрезмерно; кричу от терзания сердца моего.

9 Г осподи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.

(37-10) Господи! пред Тобою все желания мои, и воздыхание мое не сокрыто от Тебя.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми - и тя не е в мене.

(37-11) Сердце мое трепещет; оставила меня сила моя, и свет очей моих, --и того нет у меня.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.

(37-12) Друзья мои и искренние отступили от язвы моей, и ближние мои стоят вдали.

12 С ъщо и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.

(37-13) Ищущие же души моей ставят сети, и желающие мне зла говорят о погибели и замышляют всякий день козни;

13 Н о аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.

(37-14) а я, как глухой, не слышу, и как немой, который не открывает уст своих;

14 Д а! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.

(37-15) и стал я, как человек, который не слышит и не имеет в устах своих ответа,

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;

(37-16) ибо на Тебя, Господи, уповаю я; Ты услышишь, Господи, Боже мой.

16 з ащото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.

(37-17) И я сказал: да не восторжествуют надо мною; когда колеблется нога моя, они величаются надо мною.

17 З ащото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;

(37-18) Я близок к падению, и скорбь моя всегда предо мною.

18 п онеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.

(37-19) Беззаконие мое я сознаю, сокрушаюсь о грехе моем.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

(37-20) А враги мои живут и укрепляются, и умножаются ненавидящие меня безвинно;

20 С ъщо и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

(37-21) и воздающие мне злом за добро враждуют против меня за то, что я следую добру.

21 Д а не ме изоставиш, Господи; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.

(37-22) Не оставь меня, Господи, Боже мой! Не удаляйся от меня;

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

(37-23) поспеши на помощь мне, Господи, Спаситель мой!