1 ( По слав. 37.) Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
(По слав. 37.) Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
2 З ащото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.
Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.
3 Н яма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.
5 С мърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.
Смърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.
6 П ревит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.
Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.
7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,
Защото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,
8 и знемощях и премного съм смазан, охкам поради безпокойствието на сърцето си.
изнемощях и премного съм смазан, охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Г осподи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.
Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми - и тя не е в мене.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми - и тя не е в мене.
11 П риятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.
Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.
12 С ъщо и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.
Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.
13 Н о аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.
Но аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.
14 Д а! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.
Да! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.
15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;
16 з ащото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.
защото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.
17 З ащото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;
Защото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;
18 п онеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.
понеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.
19 Н о моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Но моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 С ъщо и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.
Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.
21 Д а не ме изоставиш, Господи; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.
Да не ме изоставиш, Господи; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.
22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.