1 ( По слав. 37.) Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.

A Psalm of David, `To cause to remember.' Jehovah, in Thy wrath reprove me not, Nor in Thy fury chastise me.

2 З ащото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.

For Thine arrows have come down on me, And Thou lettest down upon me Thy hand.

3 Н яма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

Soundness is not in my flesh, Because of Thine indignation, Peace is not in my bones because of my sin.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.

For mine iniquities have passed over my head, As a heavy burden -- too heavy for me.

5 С мърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.

Stunk -- become corrupt have my wounds, Because of my folly.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.

I have been bent down, I have been bowed down -- unto excess, All the day I have gone mourning.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,

For my flanks have been full of drought, And soundness is not in my flesh.

8 и знемощях и премного съм смазан, охкам поради безпокойствието на сърцето си.

I have been feeble and smitten -- unto excess, I have roared from disquietude of heart.

9 Г осподи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.

Lord, before Thee all my desire, And my sighing from Thee hath not been hid.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми - и тя не е в мене.

My heart panting, my power hath forsaken me, And the light of mine eyes, Even they are not with me.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.

My lovers and my friends over-against my plague stand. And my neighbours afar off have stood.

12 С ъщо и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.

And those seeking my soul lay a snare, And those seeking my evil Have spoken mischievous things, And they do deceits meditate all the day.

13 Н о аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.

And I, as deaf, hear not. And as a dumb one who openeth not his mouth.

14 Д а! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.

Yea, I am as a man who heareth not, And in his mouth are no reproofs.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;

Because for Thee, O Jehovah, I have waited, Thou dost answer, O Lord my God.

16 з ащото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.

When I said, `Lest they rejoice over me, In the slipping of my foot against me they magnified themselves.

17 З ащото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;

For I am ready to halt, And my pain before me continually.

18 п онеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.

For mine iniquity I declare, I am sorry for my sin.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

And mine enemies lively, They have been strong, and those hating me without cause, Have been multiplied.

20 С ъщо и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

And those paying evil for good accuse me, Because of my pursuing good.

21 Д а не ме изоставиш, Господи; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.

Do not forsake me, O Jehovah, My God, be not far from me,

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Haste to help me, O Lord, my salvation!