1 З атова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

Because of this it behoveth more abundantly to take heed to the things heard, lest we may glide aside,

2 З ащото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

for if the word being spoken through messengers did become stedfast, and every transgression and disobedience did receive a just recompense,

3 т о как ще избегнем въздаянието ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;

how shall we escape, having neglected so great salvation? which a beginning receiving -- to be spoken through the Lord -- by those having heard was confirmed to us,

4 к ато му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си?

God also bearing joint-witness both with signs and wonders, and manifold powers, and distributions of the Holy Spirit, according to His will.

5 З ащото не на ангели Той подчини бъдещия свят, за който говорим;

For not to messengers did He subject the coming world, concerning which we speak,

6 н о някой е засвидетелствал някъде, като е казал: "Какво е човек, за да го помниш, или човешки син, за да го посещаваш?

and one in a certain place did testify fully, saying, `What is man, that Thou art mindful of him, or a son of man, that Thou dost look after him?

7 Т и си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си;

Thou didst make him some little less than messengers, with glory and honour Thou didst crown him, and didst set him over the works of Thy hands,

8 в сичко си подчинил под краката му." И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него, обаче сега не виждаме още да му е подчинено всичко.

all things Thou didst put in subjection under his feet,' for in the subjecting to him the all things, nothing did He leave to him unsubjected, and now not yet do we see the all things subjected to him,

9 Н о виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек.

and him who was made some little less than messengers we see -- Jesus -- because of the suffering of the death, with glory and honour having been crowned, that by the grace of God for every one he might taste of death.

10 З ащото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.

For it was becoming to Him, because of whom the all things, and through whom the all things, many sons to glory bringing, the author of their salvation through sufferings to make perfect,

11 П онеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя,

for both he who is sanctifying and those sanctified all of one, for which cause he is not ashamed to call them brethren,

12 к ато казва: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; ще те хваля всред събранието";

saying, `I will declare Thy name to my brethren, in the midst of an assembly I will sing praise to Thee;' and again, `I will be trusting on Him;'

13 и пак: "Аз на Него ще уповавам"; и пак: "Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог."

and again, `Behold I and the children that God did give to me.'

14 И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,

Seeing, then, the children have partaken of flesh and blood, he himself also in like manner did take part of the same, that through death he might destroy him having the power of death -- that is, the devil --

15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.

and might deliver those, whoever, with fear of death, throughout all their life, were subjects of bondage,

16 ( Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.)

for, doubtless, of messengers it doth not lay hold, but of seed of Abraham it layeth hold,

17 З атова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.

wherefore it did behove him in all things to be made like to the brethren, that he might become a kind and stedfast chief-priest in the things with God, to make propitiation for the sins of the people,

18 П онеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

for in that he suffered, himself being tempted, he is able to help those who are tempted.