1 Г орко на кръвнишкия град; целият е пълен с лъжа и грабеж; плячката не липсва.
Wo the city of blood, She is all with lies -- burglary -- full, Prey doth not depart.
2 П укот на бичове се чува и шум от тропот на колела, на тичащи коне и на подскачащи колесници.
The sound of a whip, And the sound of the rattling of a wheel, And of a prancing horse, and of a bounding chariot, Of a horseman mounting.
3 К онникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; има и много ранени и голямо число убити, и труповете не могат да се преброят; спъват се в труповете им.
And the flame of a sword, and the lightning of a spear, And the abundance of the wounded, And the weight of carcases, Yea, there is no end to the bodies, They stumble over their bodies.
4 Т ова е поради многото блудства на привлекателната блудница, изкусна в магии, която продава народи чрез блудствата си и племена - чрез магиите си.
Because of the abundance of the fornications of an harlot, The goodness of the grace of the lady of witchcrafts, Who is selling nations by her fornications, And families by her witchcrafts.
5 Е то, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; ще вдигна полите ти върху лицето ти и ще покажа на народите голотата ти и на царствата - срама ти.
Lo, I against thee, An affirmation of Jehovah of Hosts, And have removed thy skirts before thy face, And have shewed nations thy nakedness, And kingdoms thy shame,
6 Щ е хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, ще те поставя като позорище.
And I have cast upon thee abominations, And dishonoured thee, and made thee as a sight.
7 В сички, които те гледат, ще бягат от теб и ще кажат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? Откъде да потърся утешители за тебе? Справедливост на Божия съд
And it hath come to pass, Each of thy beholders fleeth from thee, And hath said: `Spoiled is Nineveh, Who doth bemoan for her?' Whence do I seek comforters for thee?
8 Т и по-добра ли си от Но Амон, който лежеше между реките, окръжен от води, чието предстение беше Нил и стената му - Нилските води ?
Art thou better than No-Ammon, That is dwelling among brooks? Waters she hath round about her, Whose bulwark the sea, waters her wall.
9 Е тиопия и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.
Cush her might, and Egypt, and there is no end. Put and Lubim have been for thy help.
10 Н о и той беше откаран, отиде в плен; младенците му също бяха смазани по кръстопътищата на всичките улици; хвърлиха жребий за почтените му мъже и всичките му големци бяха вързани с вериги.
Even she doth become an exile, She hath gone into captivity, Even her sucklings are dashed to pieces At the top of all out-places, And for her honoured ones they cast a lot, And all her great ones have been bound in fetters.
11 С ъщо и ти ще се опиеш, ще се скриеш, ще потърсиш и ти защита против неприятеля.
Even thou art drunken, thou art hidden, Even thou dost seek a strong place, because of an enemy.
12 В сичките ти крепости ще бъдат като смокини с първите си узрели плодове; ако се затресат, ще паднат в устата на ядещия.
All thy fortresses fig-trees with first-fruits, If they are shaken, They have fallen into the mouth of the eater.
13 Е то, народът ти сред тебе са жени; портите на земята ти се отвориха широко за неприятелите ти; огънят изгори лостовете ти.
Lo, thy people women in thy midst, To thine enemies thoroughly opened Have been the gates of thy land, Consumed hath fire thy bars.
14 И звадѝ си вода за обсадата, заякчѝ крепостите си! Влез в калта и стъпчѝ глината, поправѝ тухлената пещ.
Waters of a siege draw for thyself, Strengthen thy fortresses, Enter into mire, and tread on clay, Make strong a brick-kiln.
15 Т ам ще те изгори огън; меч ще те посече, ще те изяде като гъсеница, дори и да се размножиш като гъсеница, дори и да се размножиш като скакалец.
There consume thee doth a fire, Cut thee off doth a sword, It doth consume thee as a cankerworm! Make thyself heavy as the cankerworm, Make thyself heavy as the locust.
16 ( Умножила си търговците си повече от небесните звезди.) Както скакалецът опустоши и отлетя,
Multiply thy merchants above the stars of the heavens, The cankerworm hath stripped off, and doth flee away.
17 т ака и коронясаните ти са като скакалци, които се настаняват на плетищата в студен ден, но които, като изгрее слънцето, бягат и не се познава мястото, където са били.
Thy crowned ones as a locust, And thy princes as great grasshoppers, That encamp in hedges in a day of cold, The sun hath risen, and it doth flee away, And not known is its place where they are.
18 П астирите ти задремват, царю асирийски, благородните лежат бездейни; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира.
Slumbered have thy friends, king of Asshur, Rest do thine honourable ones, Scattered have been thy people on the mountains, And there is none gathering.
19 Н яма лек за язвата ти; раната ти е люта; всички, които чуят вестта за теб, изпляскват с ръце заради тебе; защото върху кого не е падало винаги нечестието ти?
There is no weakening of thy destruction, Grievous thy smiting, All hearing thy fame have clapped the hand at thee, For over whom did not thy wickedness pass continually?