1 М ъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,
Wisdom hath builded her house, She hath hewn out her pillars -- seven.
2 з акла животните си, смеси виното си и сложи трапезата си.
She hath slaughtered her slaughter, She hath mingled her wine, Yea, she hath arranged her table.
3 И зпрати слугите си да викат по високите места на града:
She hath sent forth her damsels, She crieth on the tops of the high places of the city:
4 К ойто е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
`Who simple? let him turn aside hither.' Whoso lacketh heart: she hath said to him,
5 Е лате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което смесих,
`Come, eat of my bread, And drink of the wine I have mingled.
6 о ставете глупостта и живейте, и ходете по пътя на разума.
Forsake ye, the simple, and live, And be happy in the way of understanding.
7 К ойто поправя присмивателя, навлича на себе си срам; и който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно.
The instructor of a scorner Is receiving for it -- shame, And a reprover of the wicked -- his blemish.
8 Н е изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Reprove not a scorner, lest he hate thee, Give reproof to the wise, and he loveth thee.
9 Д авай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; учи праведния и ще стане по-учен.
Give to the wise, and he is wiser still, Make known to the righteous, And he increaseth learning.
10 С трахът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.
The commencement of wisdom the fear of Jehovah, And a knowledge of the Holy Ones understanding.
11 З ащото чрез мене ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.
For by me do thy days multiply, And added to thee are years of life.
12 А ко станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; и ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
If thou hast been wise, thou hast been wise for thyself, And thou hast scorned -- thyself bearest.
13 Б езумната жена е бъбрива, проста е и не знае нищо.
A foolish woman noisy, Simple, and hath not known what.
14 С еди при вратата на къщата си, на стол по високите места на града
And she hath sat at the opening of her house, On a throne -- the high places of the city,
15 и кани онези, които минават, които вървят право по пътя си, като им казва:
To call to those passing by the way, Who are going straight their paths.
16 К ойто е прост, нека се отбие тук. А колкото до безумния, на него казва:
`Who simple? let him turn aside hither.' And whoso lacketh heart -- she said to him,
17 К радените води са сладки и хляб, който се яде скришом, е вкусен,
`Stolen waters are sweet, And hidden bread is pleasant.'
18 н о той не знае, че мъртвите са там и че гостите ѝ са в дълбочините на ада.
And he hath not known that Rephaim there, In deep places of Sheol her invited ones!