1 ( По слав. 82.) Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

A Song, -- A Psalm of Asaph. O God, let there be no silence to Thee, Be not silent, nor be quiet, O God.

2 з ащото, ето, враговете Ти правят размирие и ненавистниците Ти са издигнали глава.

For, lo, Thine enemies do roar, And those hating Thee have lifted up the head,

3 К оварен съвет правят против Твоя народ и се наговарят против скритите Твои.

Against Thy people they take crafty counsel, And consult against Thy hidden ones.

4 К азаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израел.

They have said, `Come, And we cut them off from a nation, And the name of Israel is not remembered any more.'

5 З ащото единодушно се съгласиха заедно, направиха съюз против Тебе -

For they consulted in heart together, Against Thee a covenant they make,

6 ш атрите на Едом и исмаилтяните; Моав и агаряните,

Tents of Edom, and Ishmaelites, Moab, and the Hagarenes,

7 Г евал, Амон и Амалик, филистимците с тирските жители;

Gebal, and Ammon, and Amalek, Philistia with inhabitants of Tyre,

8 о ще и Асирия се съедини с тях, станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)

Asshur also is joined with them, They have been an arm to sons of Lot. Selah.

9 С торѝ им като на мадиамците, като на Сисара, като на Явин при потока Кисон,

Do to them as Midian, As Sisera, as Jabin, at the stream Kishon.

10 к оито загинаха в Ендор, като станаха тор на земята.

They were destroyed at Endor, They were dung for the ground!

11 Н аправѝ благородните им като Орив и Зив, дори всичките им първенци като Зевей и Салман,

Make their nobles as Oreb and as Zeeb, And as Zebah and Zalmunna all their princes,

12 к оито казаха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

Who have said, `Let us occupy for ourselves The comely places of God.'

13 Б оже мой, направи ги като въртящия се прах, като плява пред вятъра.

O my God, make them as a rolling thing, As stubble before wind.

14 К акто огънят изгаря дърветата и както пламъкът запалва горите,

As a fire doth burn a forest, And as a flame setteth hills on fire,

15 т ака ги прогони с урагана Си и ги смути с бурята Си.

So dost Thou pursue them with Thy whirlwind, And with Thy hurricane troublest them.

16 П окрий лицата им с позор, за да потърсят Твоето име, Господи.

Fill their faces shame, And they seek Thy name, O Jehovah.

17 Н ека се посрамят и ужасят завинаги. Да! Нека се смутят и погинат,

They are ashamed and troubled for ever, Yea, they are confounded and lost.

18 з а да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.

And they know that Thou -- (Thy name Jehovah -- by Thyself,) the Most High over all the earth!