1 И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

And it came to pass, on the second-first sabbath, as he is going through the corn fields, that his disciples were plucking the ears, and were eating, rubbing with the hands,

2 А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

and certain of the Pharisees said to them, `Why do ye that which is not lawful to do on the sabbaths?'

3 И сус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

And Jesus answering said unto them, `Did ye not read even this that David did, when he hungered, himself and those who are with him,

4 к ак влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

how he went into the house of God, and the loaves of the presentation did take, and did eat, and gave also to those with him, which it is not lawful to eat, except only to the priests?'

5 К аза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

and he said to them, -- `The Son of Man is lord also of the sabbath.'

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

And it came to pass also, on another sabbath, that he goeth into the synagogue, and teacheth, and there was there a man, and his right hand was withered,

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

and the scribes and the Pharisees were watching him, if on the sabbath he will heal, that they might find an accusation against him.

8 Н о Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

And he himself had known their reasonings, and said to the man having the withered hand, `Rise, and stand in the midst;' and he having risen, stood.

9 Т огава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

Then said Jesus unto them, `I will question you something: Is it lawful on the sabbaths to do good, or to do evil? life to save or to kill?'

10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

And having looked round on them all, he said to the man, `Stretch forth thy hand;' and he did so, and his hand was restored whole as the other;

11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

and they were filled with madness, and were speaking with one another what they might do to Jesus.

12 П рез онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

And it came to pass in those days, he went forth to the mountain to pray, and was passing the night in the prayer of God,

13 И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

and when it became day, he called near his disciples, and having chosen from them twelve, whom also he named apostles,

14 С имон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

(Simon, whom also he named Peter, and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,

15 М атей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

Matthew and Thomas, James of Alphaeus, and Simon called Zelotes,

16 Ю да, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

Judas of James, and Judas Iscariot, who also became betrayer;)

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

and having come down with them, he stood upon a level spot, and a crowd of his disciples, and a great multitude of the people from all Judea, and Jerusalem, and the maritime Tyre and Sidon, who came to hear him, and to be healed of their sicknesses,

18 с ъщо и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

and those harassed by unclean spirits, and they were healed,

19 И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

and all the multitude were seeking to touch him, because power from him was going forth, and he was healing all.

20 И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

And he, having lifted up his eyes to his disciples, said: `Happy the poor -- because yours is the reign of God.

21 Б лажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

`Happy those hungering now -- because ye shall be filled. `Happy those weeping now -- because ye shall laugh.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

`Happy are ye when men shall hate you, and when they shall separate you, and shall reproach, and shall cast forth your name as evil, for the Son of Man's sake --

23 в ъзрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

rejoice in that day, and leap, for lo, your reward great in the heaven, for according to these things were their fathers doing to the prophets.

24 Н о горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

`But wo to you -- the rich, because ye have got your comfort.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

`Wo to you who have been filled -- because ye shall hunger. `Wo to you who are laughing now -- because ye shall mourn and weep.

26 Г орко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

`Wo to you when all men shall speak well of you -- for according to these things were their fathers doing to false prophets.

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

`But I say to you who are hearing, Love your enemies, do good to those hating you,

28 б лагославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

bless those cursing you, and pray for those accusing you falsely;

29 Н а този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

and to him smiting thee upon the cheek, give also the other, and from him taking away from thee the mantle, also the coat thou mayest not keep back.

30 Д ай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

`And to every one who is asking of thee, be giving; and from him who is taking away thy goods, be not asking again;

31 И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

and as ye wish that men may do to you, do ye also to them in like manner;

32 П онеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

and -- if ye love those loving you, what grace have ye? for also the sinful love those loving them;

33 И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

and if ye do good to those doing good to you, what grace have ye? for also the sinful do the same;

34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

and if ye lend of whom ye hope to receive back, what grace have ye? for also the sinful lend to sinners -- that they may receive again as much.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

`But love your enemies, and do good, and lend, hoping for nothing again, and your reward will be great, and ye shall be sons of the Highest, because He is kind unto the ungracious and evil;

36 И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

be ye therefore merciful, as also your Father is merciful.

37 Н е съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

`And judge not, and ye may not be judged; condemn not, and ye may not be condemned; release, and ye shall be released.

38 д авайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

`Give, and it shall be given to you; good measure, pressed, and shaken, and running over, they shall give into your bosom; for with that measure with which ye measure, it shall be measured to you again.'

39 К аза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

And he spake a simile to them, `Is blind able to lead blind? shall they not both fall into a pit?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

A disciple is not above his teacher, but every one perfected shall be as his teacher.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

`And why dost thou behold the mote that is in thy brother's eye, and the beam that in thine own eye dost not consider?

42 И ли как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

or how art thou able to say to thy brother, Brother, suffer, I may take out the mote that in thine eye -- thyself the beam in thine own eye not beholding? Hypocrite, take first the beam out of thine own eye, and then thou shalt see clearly to take out the mote that in thy brother's eye.

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

`For there is not a good tree making bad fruit, nor a bad tree making good fruit;

44 П онеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

for each tree from its own fruit is known, for not from thorns do they gather figs, nor from a bramble do they crop a grape.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

`The good man out of the good treasure of his heart doth bring forth that which good; and the evil man out of the evil treasure of his heart doth bring forth that which evil; for out of the abounding of the heart doth his mouth speak.

46 И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

`And why do ye call me, Lord, Lord, and do not what I say?

47 В секи, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Every one who is coming unto me, and is hearing my words, and is doing them, I will shew you to whom he is like;

48 П рилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

he is like to a man building a house, who did dig, and deepen, and laid a foundation upon the rock, and a flood having come, the stream broke forth on that house, and was not able to shake it, for it had been founded upon the rock.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

`And he who heard and did not, is like to a man having builded a house upon the earth, without a foundation, against which the stream brake forth, and immediately it fell, and the ruin of that house became great.'