1 И звестиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.

And it is declared to Joab, `Lo, the king is weeping and mourning for Absalom;'

2 Т ака в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.

and the salvation on that day becometh mourning to all the people, for the people hath heard on that day, saying, `The king hath been grieved for his son.'

3 И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.

And the people stealeth away, on that day, to go in to the city, as the people steal away, who are ashamed, in their fleeing in battle;

4 А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

and the king hath covered his face, yea, the king crieth -- a loud voice -- `My son Absalom, Absalom, my son, my son.'

5 Т огава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

And Joab cometh in unto the king to the house, and saith, `Thou hast put to shame to-day the faces of all thy servants, those delivering thy life to-day, and the life of thy sons, and of thy daughters, and the life of thy wives, and the life of thy concubines,

6 П онеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

to love thine enemies, and to hate those loving thee, for thou hast declared to-day that thou hast no princes and servants, for I have known to-day that if Absalom alive, and all of us to-day dead, that then it were right in thine eyes.

7 С тани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

`And now, rise, go out and speak unto the heart of thy servants, for by Jehovah I have sworn, that -- thou art not going out -- there doth not lodge a man with thee to-night; and this worse for thee than all the evil that hath come upon thee from thy youth till now.'

8 Т огава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израел беше побегнал, всеки в шатъра си. Давид се завръща в Йерусалим

And the king riseth, and sitteth in the gate, and to all the people they have declared, saying, `Lo, the king is sitting in the gate;' and all the people come in before the king, and Israel hath fled, each to his tents.

9 Т огава целият народ на всичките Израелеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.

And it cometh to pass, all the people are contending through all the tribes of Israel, saying, `The king delivered us out of the hand of our enemies, yea, he himself delivered us out of the hand of the Philistines, and now he hath fled out of the land because of Absalom,

10 С ега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

and Absalom whom we anointed over us dead in battle, and now, why are ye silent -- to bring back the king?'

11 Т огава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израел (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?

And king David sent unto Zadok and unto Abiathar the priests, saying, `Speak ye unto the elders of Judah, saying, Why are ye last to bring back the king unto his house? (and the word of all Israel hath come unto the king, unto his house;)

12 В ие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?

my brethren ye, my bone and my flesh ye, and why are ye last to bring back the king?

13 А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.

And to Amasa say ye, Art not thou my bone and my flesh? Thus doth God do to me, and thus He doth add, if thou art not head of the host before me all the days instead of Joab.'

14 И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.

And he inclineth the heart of all the men of Judah as one man, and they send unto the king, `Turn back, thou, and all thy servants.'

15 И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.

And the king turneth back, and cometh in unto the Jordan, and Judah hath come to Gilgal, to go to meet the king, to bring the king over the Jordan,

16 Т огава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.

and Shimei son of Gera, the Benjamite, who from Bahurim, hasteth, and cometh down with the men of Judah, to meet king David,

17 С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.

and a thousand men with him from Benjamin, and Ziba servant of the house of Saul, and his fifteen sons and his twenty servants with him, and they have gone prosperously over the Jordan before the king.

18 П осле премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:

And passed over hath the ferry-boat to carry over the household of the king, and to do that which good in his eyes, and Shimei son of Gera hath fallen before the king in his passing over into Jordan,

19 Н ека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.

and saith unto the king, `Let not my lord impute to me iniquity; neither do thou remember that which thy servant did perversely in the day that my lord the king went out from Jerusalem, -- for the king to set unto his heart;

20 З ащото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.

for thy servant hath known that I have sinned; and lo, I have come to-day, first of all the house of Joseph, to go down to meet my lord the king.'

21 Н о Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле Господния помазаник?

And Abishai son of Zeruiah answereth and saith, `For this is not Shimei put to death -- because he reviled the anointed of Jehovah?'

22 А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израел? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израел?

And David saith, `What -- to me and to you, O sons of Zeruiah, that ye are to me to-day for an adversary? to-day is any man put to death in Israel? for have I not known that to-day I king over Israel?'

23 И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.

And the king saith unto Shimei, `Thou dost not die;' and the king sweareth to him.

24 С ъщо и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.

And Mephibosheth son of Saul hath come down to meet the king -- and he prepared not his feet, nor did he prepare his upper lip, yea, his garments he washed not, even from the day of the going away of the king, till the day that he came in peace --

25 А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей?

and it cometh to pass, when he hath come to Jerusalem to meet the king, that the king saith to him, `Why didst thou not go with me, Mephibosheth?'

26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.

And he saith, `My lord, O king, my servant deceived me, for thy servant said, I saddle for me the ass, and ride on it, and go with the king, for thy servant lame;

27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направѝ каквото ти се вижда угодно.

and he uttereth slander against thy servant unto my lord the king, and my lord the king as a messenger of God; and do thou that which is good in thine eyes,

28 З ащото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

for all the house of my father have been nothing except men of death before my lord the king, and thou dost set thy servant among those eating at thy table, and what right have I any more -- even to cry any more unto the king?'

29 Ц арят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

And the king saith to him, `Why dost thou speak any more of thy matters? I have said, Thou and Ziba -- share ye the field.'

30 А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.

And Mephibosheth saith unto the king, `Yea, the whole let him take, after that my lord the king hath come in peace unto his house.'

31 С ъщо и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан.

And Barzillai the Gileadite hath gone down from Rogelim, and passeth over the Jordan with the king, to send him away over the Jordan;

32 А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек.

and Barzillai very aged, a son of eighty years, and he hath sustained the king in his abiding in Mahanaim, for he a very great man;

33 И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.

and the king saith unto Barzillai, `Pass thou over with me, and I have sustained thee with me in Jerusalem.'

34 А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?

And Barzillai saith unto the king, `How many the days of the years of my life, that I go up with the king to Jerusalem?

35 Д нес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя?

A son of eighty years I to-day; do I know between good and evil? doth thy servant taste that which I am eating, and that which I drink? do I hearken any more to the voice of singers and songstresses? and why is thy servant any more for a burden unto my lord the king?

36 С лугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?

As a little thing, thy servant doth pass over the Jordan with the king, and why doth the king recompense me this recompense?

37 Н ека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно.

Let, I pray thee, thy servant turn back again, and I die in mine own city, near the burying-place of my father and of my mother, -- and lo, thy servant Chimham, let him pass over with my lord the king, and do thou to him that which good in thine eyes.'

38 Т огава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.

And the king saith, `With me doth Chimham go over, and I do to him that which good in thine eyes, yea, all that thou dost fix on me I do to thee.'

39 И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.

And all the people pass over the Jordan, and the king hath passed over, and the king giveth a kiss to Barzillai, and blesseth him, and he turneth back to his place.

40 С лед това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израелевия народ, съпроводиха царя.

And the king passeth over to Gilgal, and Chimham hath passed over with him, and all the people of Judah, and they bring over the king, and also the half of the people of Israel.

41 Т огава всички Израелеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже?

And, lo, all the men of Israel are coming unto the king, and they say unto the king, `Wherefore have they stolen thee -- our brethren, the men of Judah?' (and they bring the king and his household over the Jordan, and all the men of David with him).

42 А всички Юдови мъже отговориха на Израелевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар?

And all the men of Judah answer against the men of Israel, `Because the king near unto us, and why this -- ye are displeased about this matter? have we at all eaten of the king's a gift hath he lifted up to us?'

43 А Израелевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израелевите мъже.

And the men of Israel answer the men of Judah, and say, `Ten parts we have in the king, and also in David more than you; and wherefore have ye lightly esteemed us, that our word hath not been first to bring back our king?' And the word of the men of Judah is sharper than the word of the men of Israel.