1 С лед това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

And afterwards have Moses and Aaron entered, and they say unto Pharaoh, `Thus said Jehovah, God of Israel, Send My people away, and they keep a feast to Me in the wilderness;'

2 Н о фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

and Pharaoh saith, `Who Jehovah, that I hearken to His voice, to send Israel away? I have not known Jehovah, and Israel also I do not send away.'

3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

And they say, `The God of the Hebrews hath met with us, let us go, we pray thee, a journey of three days into the wilderness, and we sacrifice to Jehovah our God, lest He meet us with pestilence or with sword.'

4 Н о египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

And the king of Egypt saith unto them, `Why, Moses and Aaron, do ye free the people from its works? go to your burdens.'

5 Ф араонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

Pharaoh also saith, `Lo, numerous now the people of the land, and ye have caused them to cease from their burdens!'

6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

And Pharaoh commandeth, on that day, the exactors among the people and its authorities, saying,

7 Н е давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

`Ye do not add to give straw to the people for the making of the bricks, as heretofore -- they go and have gathered straw for themselves;

8 Н о колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

and the proper quantity of the bricks which they are making heretofore ye do put on them, ye do not diminish from it, for they are remiss, therefore they are crying, saying, Let us go, let us sacrifice to our God;

9 Н ека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

let the service be heavy on the men, and let them work at it, and not be dazzled by lying words.'

10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

And the exactors of the people, and its authorities, go out, and speak unto the people, saying, `Thus said Pharaoh, I do not give you straw,

11 В ие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

ye -- go ye, take for yourselves straw where ye find, for there is nothing of your service diminished.'

12 З атова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

And the people is scattered over all the land of Egypt, to gather stubble for straw,

13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

and the exactors are making haste, saying, `Complete your works, the matter of a day in its day, as when there is straw.'

14 И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

And the authorities of the sons of Israel, whom the exactors of Pharaoh have placed over them, are beaten, saying, `Wherefore have ye not completed your portion in making brick as heretofore, both yesterday and to-day?'

15 Т огава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

And the authorities of the sons of Israel come in and cry unto Pharaoh, saying, `Why dost thou thus to thy servants?

16 П лява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

Straw is not given to thy servants, and they are saying to us, Make bricks, and lo, thy servants are smitten -- and thy people hath sinned.'

17 Н о той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

And he saith, `Remiss -- ye are remiss, therefore ye are saying, Let us go, let us sacrifice to Jehovah;

18 И дете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

and now, go, serve; and straw is not given to you, and the measure of bricks ye do give.'

19 И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

And the authorities of the sons of Israel see them in affliction, saying, `Ye do not diminish from your bricks; the matter of a day in its day.'

20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

And they meet Moses and Aaron standing to meet them, in their coming out from Pharaoh,

21 и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

and say unto them, `Jehovah look upon you, and judge, because ye have caused our fragrance to stink in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of his servants -- to give a sword into their hand to slay us.'

22 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

And Moses turneth back unto Jehovah, and saith, `Lord, why hast Thou done evil to this people? why this? -- Thou hast sent me!

23 З ащото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?

and since I have come unto Pharaoh, to speak in Thy name, he hath done evil to this people, and Thou hast not at all delivered Thy people.'