1 С лед това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

And afterwards Moses and Aaron went in, and said to Pharaoh, Thus saith Jehovah, the God of Israel, Let my people go that they may celebrate a feast to me in the wilderness.

2 Н о фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

And Pharaoh said, Who is Jehovah, to whose voice I am to hearken to let Israel go? I do not know Jehovah, neither will I let Israel go.

3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

And they said, The God of the Hebrews has met with us: let us go, we pray thee, three days' journey into the wilderness, and sacrifice to Jehovah our God; lest he fall upon us with pestilence or with sword.

4 Н о египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

And the king of Egypt said to them, Why do ye, Moses and Aaron, wish to have the people go off from their works? Away, to your burdens!

5 Ф араонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

And Pharaoh said, Behold the people of the land are now many, and ye wish to make them rest from their burdens.

6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

And Pharaoh commanded the same day the taskmasters of the people, and their officers, saying,

7 Н е давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

Ye shall no more give the people straw to make brick, as heretofore: let them go and gather straw for themselves.

8 Н о колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

And the number of the bricks they have made heretofore shall ye lay upon them: ye shall not diminish any of it, for they are idle; therefore they cry, saying, Let us go sacrifice to our God.

9 Н ека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

Let them put heavier labour on the men, that they may be taken up with it, and not regard vain words.

10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

And the taskmasters of the people and their officers went out and spoke to the people, saying, Thus says Pharaoh: I will not give you straw:

11 В ие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

go ye, get yourselves straw where ye may find it; but none of your work shall be diminished.

12 З атова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

And the people were scattered abroad throughout the land of Egypt to gather stubble for straw.

13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

And the taskmasters urged, saying, Fulfil your labours, the daily work, as when there was straw.

14 И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

And the officers of the children of Israel, whom Pharaoh's taskmasters had set over them, were beaten, it was said, Why have ye not fulfilled your task in making brick, both yesterday and to-day, as heretofore?

15 Т огава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

Then the officers of the children of Israel came and cried to Pharaoh, saying, Why dost thou deal thus with thy bondmen?

16 П лява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

There is no straw given to thy bondmen, and they say to us, Make brick; and behold, thy bondmen are beaten, but it is the fault of thy people.

17 Н о той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

And he said, Ye are idle, idle! therefore ye say, Let us go and sacrifice to Jehovah.

18 И дете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

And now go—work! and straw shall not be given you, and ye shall deliver the measure of bricks.

19 И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

And the officers of the children of Israel saw it stood ill with them, because it was said, Ye shall not diminish anything from your bricks, the daily work.

20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

And they met Moses and Aaron, who stood there to meet them, as they came out from Pharaoh.

21 и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

And they said to them, Jehovah look upon you and judge, that ye have made our odour to stink in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of his bondmen, putting a sword into their hand to kill us!

22 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

And Moses returned to Jehovah, and said, Lord, why hast thou done evil to this people? why now hast thou sent me?

23 З ащото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?

For ever since I came to Pharaoh to speak in thy name, he hath done evil to this people; neither hast thou delivered thy people at all!