1 П авел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:

Paul, apostle of Jesus Christ by God's will, and the brother Timotheus, to the assembly of God which is in Corinth, with all the saints who are in the whole of Achaia.

2 Б лагодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

Grace to you, and peace from God our Father, and Lord Jesus Christ.

3 Б лагословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,

Blessed the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of compassions, and God of all encouragement;

4 К ойто ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

who encourages us in all our tribulation, that we may be able to encourage those who are in any tribulation whatever, through the encouragement with which we ourselves are encouraged of God.

5 З ащото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.

Because, even as the sufferings of the Christ abound towards us, so through the Christ does our encouragement also abound.

6 Н о ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

But whether we are in tribulation, for your encouragement and salvation, wrought in the endurance of the same sufferings which we also suffer,

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

(and our hope for you sure;) or whether we are encouraged, for your encouragement and salvation: knowing that as ye are partakers of the sufferings, so also of the encouragement.

8 З ащото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, - бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;

For we do not wish you to be ignorant, brethren, as to our tribulation which happened in Asia, that we were excessively pressed beyond power, so as to despair even of living.

9 д аже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

But we ourselves had the sentence of death in ourselves, that we should not have our trust in ourselves, but in God who raises the dead;

10 И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,

who has delivered us from so great a death, and does deliver; in whom we confide that he will also yet deliver;

11 к ато ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас. Отлагане на посещението в Коринт

ye also labouring together by supplication for us that the gift towards us, through means of many persons, may be the subject of the thanksgiving of many for us.

12 З ащото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

For our boasting is this, the testimony of our conscience, that in simplicity and sincerity before God, (not in fleshly wisdom but in God's grace,) we have had our conversation in the world, and more abundantly towards you.

13 З ащото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате

For we do not write other things to you but what ye well know and recognise; and I hope that ye will recognise to the end,

14 ( както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

even as also ye have recognised us in part, that we are your boast, even as ye ours in the day of the Lord Jesus.

15 С тази увереност възнамерявах да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

And with this confidence I purposed to come to you previously, that ye might have a second favour;

16 к ато мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

and to pass through to Macedonia by you, and again from Macedonia to come to you, and to be set forward by you to Judaea.

17 Д обре, когато имах това намерение, лекомислено ли съм постъпил? Или намерението ми е било плътско намерение, че да казвам: Да, да, и: Не,не?

Having therefore this purpose, did I then use lightness? Or what I purpose, do I purpose according to flesh, that there should be with me yea yea, and nay nay?

18 З аради Божията вярност проповядването ми към вас не е било "Да" и "Не"!

Now God faithful, that our word to you is not yea and nay.

19 З ащото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана "Да" и "Не", но в Него стана "Да";

For the Son of God, Jesus Christ, he who has been preached by us among you (by me and Silvanus and Timotheus), did not become yea and nay, but yea is in him.

20 п онеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са "Да"; затова и чрез Него е "Амин", за Божията слава чрез нас.

For whatever promises of God, in him is the yea, and in him the amen, for glory to God by us.

21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,

Now he that establishes us with you in Christ, and has anointed us, God,

22 К ойто ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

who also has sealed us, and given the earnest of the Spirit in our hearts.

23 Н о аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

But I call God to witness upon my soul that to spare you I have not yet come to Corinth.

24 з ащото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.

Not that we rule over your faith, but are fellow-workmen of your joy: for by faith ye stand.