1 Н е завиждай на злите хора, нито пожелавай да си с тях,

Be not thou envious of evil men, neither desire to be with them;

2 з ащото сърцето им размишлява за насилие и устните им говорят за пакост. Значение на мъдростта

for their heart studieth destruction, and their lips talk of mischief.

3 С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава,

Through wisdom is a house built, and by understanding it is established;

4 и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

and by knowledge are the chambers filled with all precious and pleasant substance.

5 М ъдрият човек е силен и човек със знание се укрепява в сила,

A wise man is strong, and a man of knowledge increaseth strength.

6 з ащото с мъдър съвет ще водиш войната си и чрез множеството съветници ще дойде избавлението.

For with good advice shalt thou make thy war; and in the multitude of counsellors there is safety.

7 М ъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

Wisdom is too high for a fool: he will not open his mouth in the gate.

8 К ойто намисля да прави зло, ще се нарече пакостлив човек;

He that deviseth to do evil shall be called a master of intrigues.

9 п омислянето на такова безумие е грях и присмивателят е мерзост за хората.

The purpose of folly is sin, and the scorner is an abomination to men.

10 А ко покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

thou losest courage in the day of trouble, thy strength is small.

11 И збавяй онези, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш онези, които политат към клане.

Deliver them that are taken forth unto death, and withdraw not from them that stagger to slaughter.

12 А ко кажеш: Ето, ние не знаехме това!, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли и няма ли да въздаде на всеки според делата му?

If thou sayest, Behold, we knew it not, will not he that weigheth the hearts consider it? And he that preserveth thy soul, he knoweth it; and he rendereth to man according to his work.

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

Eat honey, my son, for it is good; and a honeycomb is sweet to thy taste:

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, ако си я намерил; и има бъдеще, и надеждата ти няма да загине.

so consider wisdom for thy soul; if thou hast found it, there shall be a result, and thine expectation shall not be cut off.

15 Н е поставяй засада, о, нечестиви човече, против жилището на праведния. Не разваляй мястото му за почивка.

Lay not wait, O wicked, against the dwelling of the righteous; lay not waste his resting-place.

16 З ащото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото.

For the righteous falleth seven times, and riseth up again; but the wicked stumble into disaster.

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне.

Rejoice not when thine enemy falleth, and let not thy heart be glad when he stumbleth;

18 Д а не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.

lest Jehovah see it, and it be evil in his sight, and he turn away his anger from him.

19 Н е се раздразвай поради злодеите, нито завиждай на нечестивите,

Fret not thyself because of evil-doers, be not envious of the wicked:

20 з ащото злите няма да имат бъдеще; светилникът на нечестивите ще изгасне.

for there shall be no future to the evil; the lamp of the wicked shall be put out.

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя и не се събирай с непостоянните,

My son, fear Jehovah and the king: meddle not with them that are given to change.

22 з ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно и кой знае какво наказание ще им бъде наложено и от двамата?

For their calamity shall rise suddenly; and who knoweth the ruin of them both?

23 И тези са изречения на мъдрите: Лицеприятие в съд не е добро.

These things also come from the wise. It is not good to have respect of persons in judgment.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

He that saith unto the wicked, Thou art righteous, peoples shall curse him, nations shall abhor him;

25 н о които го изобличават, към тях ще се показва благоволение и върху тях ще дойде благословение.

but to them that rebuke shall be delight, and a good blessing cometh upon them.

26 К ойто дава прав отговор, той целува в устни.

He kisseth the lips who giveth a right answer.

27 Н ареди си работата навън и си я приготви на нивата, и после съгради къщата си.

Prepare thy work without, and put thy field in order, and afterwards build thy house.

28 Н е бъди свидетел против ближния си без причина, нито мами с устните си.

Be not a witness against thy neighbour without cause; and wouldest thou deceive with thy lips?

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще въздам на човека според делата му.

Say not, I will do so to him as he hath done to me, I will render to the man according to his work.

30 М инах край нивата на ленивия и край лозето на нехайния човек

I went by the field of a sluggard, and by the vineyard of a man void of understanding;

31 и всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

and lo, it was all grown over with thistles, and nettles had covered the face thereof, and its stone wall was broken down.

32 Т огава, като разгледах, размислих в сърцето си, видях и си извадих поука.

Then I looked, I took it to heart; I saw, I received instruction:

33 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън -

—A little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to rest!

34 и сиромашията ще дойде върху тебе като крадец и немотията - като въоръжен мъж.

So shall thy poverty come a roving plunderer, and thy penury as an armed man.