1 Т огава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

And I returned and saw all the oppressions that are done under the sun: and behold, the tears of the oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors was power, and they had no comforter.

2 з атова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

Then I praised the dead who are already dead more than the living who are yet alive;

3 а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

and more fortunate than both is he who hath not yet been, who hath not seen the evil work that is done under the sun.

4 Т огава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

And I saw all labour, and all success of work, that it is man's jealousy of his neighbour. This also is vanity and pursuit of the wind.

5 Б езумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

The fool foldeth his hands together, and eateth his own flesh.

6 и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

Better is a handful with quietness, than both hands full with labour and pursuit of the wind.

7 Т огава отново видях само суета под слънцето.

And I returned and saw vanity under the sun.

8 И ма такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

There is one and without a second; also he hath neither son nor brother: yet is there no end of all his labour, neither is his eye satisfied with riches, and, For whom then am I labouring, and depriving my soul of good? This also is vanity and a grievous occupation.

9 П о-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

Two are better than one; because they have a good reward for their labour.

10 з ащото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

For if they fall, the one will lift up his fellow; but woe to him that is alone when he falleth, and who hath not another to lift him up!

11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

Again, if two lie together, then they have warmth; but how can one alone be warm?

12 И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

And if a overpower the one, the two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.

13 П о-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

Better is a poor but wise youth than an old and foolish king, who knoweth no more how to be admonished.

14 з ащото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

For out of the prison-house he came forth to reign, although he was born poor in his kingdom.

15 В идях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

I saw all the living that walk under the sun, with the child, the second, that should stand up in his stead.

16 н ямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.

no end of all the people, of all that stood before them; those however that come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and a striving after the wind.