1 ( По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

Jehovah, God of my salvation, I have cried by day in the night before thee.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

Let my prayer come before thee; incline thine ear unto my cry.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

For my soul is full of troubles, and my life draweth nigh to Sheol.

4 П ричисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

I am reckoned with them that go down into the pit; I am as a man that hath no strength:

5 и зхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

Prostrate among the dead, like the slain that lie in the grave; whom thou rememberest no more, and who are cut off from thy hand.

6 С пуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

Thou hast laid me in the lowest pit, in dark places, in the deeps.

7 Н атегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

Thy fury lieth hard upon me, and thou hast afflicted with all thy waves. Selah.

8 О тдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

Thou hast put my familiar friends far from me; thou hast made me an abomination unto them: I am shut up, and I cannot come forth.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

Mine eye consumeth by reason of affliction. Upon thee, Jehovah, have I called every day; I have stretched out my hands unto thee.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

Wilt thou do wonders to the dead? shall the shades arise and praise thee? Selah.

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

Shall thy loving-kindness be declared in the grave? thy faithfulness in Destruction?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

Shall thy wonders be known in the dark? and thy righteousness in the land of forgetfulness?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

But as for me, Jehovah, I cry unto thee, and in the morning my prayer cometh before thee.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

Why, O Jehovah, castest thou off my soul? hidest thou thy face from me?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

I am afflicted and expiring from my youth up; I suffer thy terrors, I am distracted.

16 Г невът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

Thy fierce anger hath gone over me; thy terrors have brought me to nought:

17 К ато води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

They have surrounded me all the day like water; they have compassed me about together.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Lover and associate hast thou put far from me: my familiar friends are darkness.