1 И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

And I saw, and behold, the Lamb standing upon mount Zion, and with him a hundred forty-four thousand, having his name and the name of his Father written upon their foreheads.

2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

And I heard a voice out of the heaven as a voice of many waters, and as a voice of great thunder. And the voice which I heard as of harp-singers harping with their harps;

3 Т е пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.

and they sing a new song before the throne, and before the four living creatures and the elders. And no one could learn that song save the hundred forty-four thousand who were bought from the earth.

4 Т е са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца.

These are they who have not been defiled with women, for they are virgins: these are they who follow the Lamb wheresoever it goes. These have been bought from men first-fruits to God and to the Lamb:

5 И в устата им няма лъжа; те са непорочни. Трима ангели възвестяват съд

and in their mouths was no lie found; they are blameless.

6 И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора.

And I saw another angel flying in mid-heaven, having everlasting glad tidings to announce to those settled on the earth, and to every nation and tribe and tongue and people,

7 Т ой каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

saying with a loud voice, Fear God and give him glory, for the hour of his judgment has come; and do homage to him who has made the heaven and the earth and the sea and fountains of waters.

8 И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване.

And another, a second, angel followed, saying, Great Babylon has fallen, has fallen, which of the wine of the fury of her fornication has made all nations drink.

9 И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

And another, a third, angel followed them, saying with a loud voice, If any one do homage to the beast and its image, and receive a mark upon his forehead or upon his hand,

10 т ой ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца.

he also shall drink of the wine of the fury of God prepared unmixed in the cup of his wrath, and he shall be tormented in fire and brimstone before the holy angels and before the Lamb.

11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

And the smoke of their torment goes up to ages of ages, and they have no respite day and night who do homage to the beast and to its image, and if any one receive the mark of its name.

12 Т ук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.

Here is the endurance of the saints, who keep the commandments of God and the faith of Jesus.

13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! - казва Духът. - За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях. Земята е узряла за съд

And I heard a voice out of the heaven saying, Write, Blessed the dead who die in Lord from henceforth. Yea, saith the Spirit, that they may rest from their labours; for their works follow with them.

14 Т огава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.

And I saw, and behold, a white cloud, and on the cloud one sitting like Son of man, having upon his head a golden crown, and in his hand a sharp sickle.

15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.

And another angel came out of the temple, crying with a loud voice to him that sat on the cloud, Send thy sickle and reap; for the hour of reaping is come, for the harvest of the earth is dried.

16 И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.

And he that sat on the cloud put his sickle on the earth, and the earth was reaped.

17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

And another angel came out of the temple which in the heaven, he also having a sharp sickle.

18 О ще и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

And another angel came out of the altar, having power over fire, and called with a loud cry to him that had the sharp sickle, saying, Send thy sharp sickle, and gather the bunches of the vine of the earth; for her grapes are fully ripened.

19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

And the angel put his sickle to the earth, and gathered the vine of the earth, and cast into the great wine-press of the fury of God;

20 А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия.

and the wine-press was trodden without the city, and blood went out of the wine-press to the bits of the horses for a thousand six hundred stadia.