1 Н е се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.

Boast not thyself of to-morrow, for thou knowest not what a day will bring forth.

2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, чужд, а не твоите устни.

Let another praise thee, and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.

3 К амъкът е тежък и пясъкът много тежи; но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

A stone is heavy, and the sand weighty; but a fool's vexation is heavier than them both.

4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?

Fury is cruel, and anger is outrageous; but who is able to stand before jealousy?

5 Я вното изобличение е по-добро от онази любов, която не се проявява.

Open rebuke is better than hidden love.

6 У дари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни.

Faithful are the wounds of a friend; but the kisses of an enemy are profuse.

7 Н аситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко.

The full soul trampleth on a honeycomb; but to the hungry soul every bitter thing is sweet.

8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, така е човек, който е напуснал мястото си.

As a bird that wandereth from her nest, so is a man that wandereth from his place.

9 К акто благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Ointment and perfume rejoice the heart; and the sweetness of one's friend is of hearty counsel.

10 Н е изоставяй своя приятел, нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брат си в деня на нещастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Thine own friend, and thy father's friend, forsake not; and go not into thy brother's house in the day of thy calamity: better is a neighbour that is near than a brother far off.

11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговарям на онзи, който ме укорява.

Be wise, my son, and make my heart glad, that I may have wherewith to answer him that reproacheth me.

12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.

A prudent seeth the evil, hideth himself; the simple pass on, are punished.

13 В земи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена.

Take his garment that is become surety another, and hold him in pledge for a strange woman.

14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се сметне, като че го кълне.

He that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be reckoned a curse to him.

15 Н епрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви;

A continual dropping on a very rainy day and a contentious woman are alike:

16 к ойто може да я обуздае, би обуздал вятъра и би скрил благоуханно масло с десницата си. Неудовлетвореността на човека

whosoever will restrain her restraineth the wind, and his right hand encountereth oil.

17 Ж елязо остри желязо; така и човек наостря лицето си срещу приятеля си.

Iron is sharpened by iron; so a man sharpeneth the countenance of his friend.

18 К ойто пази смокинята, ще яде плода ѝ, и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан.

Whoso keepeth the fig-tree shall eat the fruit thereof; and he that guardeth his master shall be honoured.

19 К акто водата отразява лице срещу лице, така сърцето - човек срещу човека.

As water face to face, so the heart of man to man.

20 А дът и смъртта не се насищат; така и човешките очи не се насищат.

Sheol and destruction are insatiable; so the eyes of man are never satisfied.

21 Г орнилото е за пречистване среброто и пещта - за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

The fining-pot is for silver, and the furnace for gold; so let a man be to the mouth that praiseth him.

22 Д ори и с черясло да сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него.

If thou shouldest bray a fool in a mortar among wheat with a pestle, yet will not his folly depart from him.

23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си и се грижи за добитъка си;

Be well acquainted with the appearance of thy flocks; look well to thy herds:

24 з ащото богатството не е вечно и короната не трае от род в род.

for wealth is not for ever; and doth the crown from generation to generation?

25 С еното се прибира, зеленината се явява и планинските билки се събират.

The hay is removed, and the tender grass sheweth itself, and herbs of the mountains are gathered in.

26 А гнетата ти служат за облекло и козлите - за купуване на нива.

The lambs are for thy clothing, and the goats are the price of a field;

27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна на тебе, на дома ти и за живеене на слугините ти.

and there is goats' milk enough for thy food, for the food of thy household, and sustenance for thy maidens.